Спряха. Ниргал се изправи с усилие, излезе навън и откри, че му е трудно да върви. Едва не падна, понеже всичко се въртеше около него. Мая го стисна здраво за ръката. Той сграбчи слепоочията си, дишайки тежко през устата.
— Добре ли си? — попита го Мая рязко.
— Да — отвърна той и се опита да кимне.
Озоваха се в комплекс, изграден от груби нови постройки. Небоядисано дърво, бетон, гола мръсотия, сега покрита с листенца от цветя. Хората бяха навсякъде, почти всички облечени в карнавални костюми. Отблясъкът на слънцето в очите му не искаше да изчезне. Поведоха го към дървения подиум отпред. Тълпата аплодираше бясно.
Една красива млада жена, облечена в зелено сари, препасано с бял платнен пояс, представи четиримата марсианци. Хълмовете зад нея се извиваха като зелени пламъци под силния западен вятър. Беше по-студено отпреди, а и смрадта се бе поуталожила. Мая застана пред камерите и микрофоните и годините й изведнъж изчезнаха. Тя заговори отделни сухи изречения, всяко от които бе лудо аплодирано — повик и отговор, повик и отговор. Медийна звезда, наблюдавана от цял свят, с изключителен талант да увлича хората след себе си, изричаща слова, които напомняха за речта й в Бъроуз в кулминационната точка на революцията, когато бе успяла да повдигне духа на тълпата в Принсес Парк. Нещо от този род.
Мишел и Сакс отказаха да изнесат речи и изтикаха напред Ниргал, за да се изправи лице в лице с тълпата и със сочещите към слънцето зелени хълмове. Когато се озова на подиума, Ниргал не можа да чуе дори мислите си. Бял шум на овации, плътен звук в плътния въздух.
— Марс е едно огледало — каза той в микрофона, — в което Земята вижда собствената си същност. Преместването на Марс бе едно пречистващо пътешествие, което свали от човека всичко, с изключение на най-важните неща. Това, което пристигна на Марс най-накрая, бе земен човек от-до. А това, което се случи оттогава насам, беше изражение на земните гени и земните мисли. И така можем да помогнем на родната си планета по много по-важен начин, отколкото материално — с редки метали и нови генетични вериги. Можем да ви послужим като способ да видите самите себе си. Като карта на една невъобразима огромност. Затова с нашите скромни усилия ние правим онова, което зависи от нас, за да допринесем за създаването на една велика цивилизация, която е на път да възникне. Ние всички сме примати, първообрази на една независима цивилизация.
Бурни аплодисменти.
— По този начин виждаме нещата ние, на Марс — дълга еволюция през вековете, водеща към справедливост и мир. Научавайки все повече неща, хората започват да разбират по-добре колко са зависими един от друг и от света, който обитават. На Марс ние открихме, че най-добрият начин да изразим тази взаимосвързаност, е да живееш, за да даваш, да създаваш култура, основана на състраданието. Всеки човек е свободен и равен пред останалите, а всички заедно работят за всеобщото благоденствие. Тази работа ни прави свободни. Никоя друга йерархия не си струва. Колкото повече даваме, толкова по-велики ставаме. Сега, сред това грандиозно наводнение, пришпорени от него, ние виждаме как тази култура на състраданието разцъфва едновременно на двата свята.
Той седна, обкръжен от страхотен шум. Речите свършиха и започна нещо от рода на открита пресконференция — отговори на въпросите на красивата жена в зеленото сари. Оказа се, че тя е министър-председател на Тринидад и Тобейго. Ниргал забеляза, че е удивително красива.
Внезапно всичко притъмня. Той изненадано се огледа наоколо и видя, че на западния хоризонт над морето се е струпала огромна мрачна маса облаци, чиито оловни ръбове бяха закрили слънцето. Тълпата се разсипа и всеки се укри под навес, дърво, веранда или под големите тенекиени автобусни спирки. Изведнъж долетя силен повей на вятъра и по мръсотията закапаха едри дъждовни капки. Четиримата марсианци бяха избутани под покрива на един павилион, където им направиха място.
След това се изля такъв порой, какъвто Ниргал никога не бе виждал. Дъждовните капки приличаха на завеса, която ревеше и се разбиваше във внезапно появилите се локви и вади. Всичко наоколо бе осеяно с милиони малки бели дъждовни експлозии. Целият свят навън бе размазан от падащата вода и превърнат в отделни цветни ленти. Зеленото и кафявото бяха омесени в едно. Мая се ухили:
— Сякаш върху нас пада океан!
— Толкова много вода! — изумяваше се Ниргал.
Министър-председателката сви рамене.
— Това се случва всеки ден по време на мусоните. Вярно, че дъждът е повече отпреди, пък и вече си имаме достатъчно вода.
Ниргал поклати глава и почувства пулсираща болка в слепоочията си. Дишането във влажния въздух му причиняваше болка. Сякаш се давеше.