Ниргал се запрепъва по мръсотията с цвят на охра по улиците на квартала. Стотиците хора го последваха. Той откри Мая, сложи глава на рамото й и заплака.
— Трябва да го отведем в Европа — каза бавно Мая на някого зад гърба му. — Беше абсолютна глупост да го водим направо в тропиците.
Ниргал се извърна и погледна назад. Мая говореше на министър-председателката.
— Винаги сме живели по този начин — отвърна тя и прониза Ниргал с горд поглед.
Само че Мая не остана много впечатлена.
— Трябва да го заведем в Берн.
Улиците в Берн бяха претъпкани с дипломати и репортери със закачени табелки с идентификация върху гърдите им.
Ниргал, Сакс, Мишел и Мая бяха настанени в главната квартира на „Праксис“ — малка каменна сграда, точно над реката. Ниргал бе изумен колко близо до реката се осмеляват да строят швейцарците — дори двуметрово покачване на нивото й би причинило нещастие, само че на тях изглежда не им пукаше. Очевидно бяха установили доста здрав контрол върху реката, въпреки че тя извираше от най-стръмния планински масив, който Ниргал някога бе виждал! Тераформиране, без съмнение. Никак не бе чудно, че швейцарците се оправяха толкова добре на Марс.
Сградата на „Праксис“ бе само на няколко пресечки от стария център на града. Близо до средата на полуострова се намираха офисите на Международния трибунал, точно в съседство с швейцарските федерални сгради. Затова всяка сутрин четиримата вървяха по покритата с калдъръм главна улица „Крамгасе“, която бе невероятно чиста, гола и пуста в сравнение с улиците в Порт-ъв-Спейн, минаваха покрай часовниковата кула и стигаха до офисите на Международния трибунал. В тях те се срещаха с най-различни групи, с които обсъждаха ситуациите на Марс и Земята: длъжностни лица от ООН, представители на национални правителства, изпълнителни представители на метанационалите, спасителни организации, медийни групировки и т.н. Всички искаха да знаят какво е положението на Марс, какво смятаха да правят след това, какво мислеха за ситуацията на Земята, какво би могъл да предложи като помощ Марс на Земята и много други. Ниргал откри, че му е много лесно да говори с повечето хора, на които го представяха — те явно разбираха сходните ситуации на двата свята, гледаха реалистично на възможностите на Марс да „спаси Земята“, не очакваха да си върнат контрола върху Марс, нито пък да възстановят метанационалния световен ред от праисторическите години.
Опита се да се съсредоточи върху събранията в Международния трибунал и в швейцарския Бундесхаус. „Праксис“ продължаваше да ръководи спасителните операции около наводнението, наслаждавайки се на факта, че работят без каквито и да било планове. Вече всички бяха обърнали достатъчно внимание на производството на стоки и услуги от първа необходимост, включително и геронтологичната терапия. Затова просто трябваше да се пришпори процесът и да се поеме водачеството, за да се види какво може да бъде сторено в случай на опасност. И тъй като „Праксис“, швейцарците и техните съюзници бяха хвърлили всичките си сили в изграждането на убежища и в геронтологичната терапия, хората навсякъде им помагаха с готовност. Ако имаш възможност да си уредиш живота, докато спасяваш света, ако това представлява най-добрата ти възможност за стабилност, дълъг живот и шанс за децата ти, тогава защо не? Защо не? Какво имаше да губят по-голямата част от хората? Късният метанационален период бе облагодетелствал някои, но милиарди бяха пренебрегнати, а ситуацията от ден на ден се влошаваше.
Тоест, метанационалите губеха масово работниците си. Не можеха да ги вкарат в затворите, ставаше все по-трудно да ги уплашат и единственият начин, по който можеха да ги запазят, бе да създадат същите програми, каквито „Праксис“ вече осъществяваше. Те това и правеха или поне така казваха. Мая бе сигурна, че промените, които извършваха, бяха само повърхностни и наподобяваха тези на „Праксис“, само за да запазят работниците и печалбите си. Но също така бе възможно Сакс да е прав — те да се окажат неспособни да контролират ситуацията и да обявят някакъв нов световен ред.