— Отидоха към Саутенд. Ще оправят нещата по брега.
Ниргал погледна към Блай. Той кимна; и те можеха да прекосят дотам.
На следващата сутрин тръгнаха през светлата и силно напомняща за Марс мъгла — розови и оранжеви проблясъци припламваха насам-натам над отпуснатата стъкловидна вода. Лодката се люлееше в груб неправилен ритъм. Из мъглата за миг изплуваха някакви мрачни обекти, само че Блай не им обръщаше внимание, зорко взрян в почти непрозрачния от водните пръски прозорец пред него.
Внезапно той изгаси мотора и клатенето на лодката прерасна в яростно люлеене наляво-надясно. Ниргал се улови за една от стените и се взря през илюминатора, опитвайки се да разбере какво е накарало Блай да спре.
— Ето един голям кораб от Саутенд — отбеляза Блай, докато съвсем бавно придвижваше лодката напред.
— Къде?
— Ляво на борд. — Той посочи. Ниргал не видя нищо.
Блай го закара до един дълъг и нисък вълнолом, около който бяха завързани множество лодки. Вълноломът пронизваше мъглата и стигаше до забуления в мъглата Саутенд-он-Сий. Някакви мъже поздравиха Блай — „Чудесен ден, а?“, „Направо приказен“ — и започнаха да разтоварват кашоните от трюма на тяхната лодка. Блай ги заразпитва дали са срещали някаква азиатка от Влисинген, но мъжете поклатиха глави.
— Японче? Не е тук, приятел.
— В Шиърнес казаха, че тя и групата й били дошли тук.
— И защо са казали така?
— Защото според тях така е станало.
— Пакистанска бабичка? — казаха хората при дизеловата помпа от другата страна на кея. — Тя отиде в Шубъринес преди известно време.
Блай хвърли поглед към Ниргал.
— Това е само няколко мили на изток. Ако е била тук, тези мъже казват истината.
— Ами да пробваме.
След като заредиха с гориво, те тръгнаха на изток през мъглата. От време на време отляво изплуваше покритият със сгради хълм. Завиха и тръгнаха на север. Блай ги заведе до друг плаващ док, към който бяха привързани по-малко лодки, отколкото бяха видели на кея в Саутенд.
— О, онази китайска банда? — извика някакъв беззъб старец. — Заминаха за Пигс Бей. Построиха си оранжерия! И нещо като църква!
— Пигс Бей… Това е следващият кей — каза замислено Блай и поведе лодката натам.
Така че потеглиха на север. Бреговата линия сега се състоеше изцяло от потопени сгради. Бяха строили толкова близо до морето! Сигурно са нямали никакви основания да се страхуват от промяна в нивото на морето. След това бе дошло наводнението и бе възникнала тази странна зона на амфибии, междуприливна цивилизация, влажна и олюляваща се в мъглата.
Пред тях изникна група сгради, чиито прозорци светеха. Бяха изпълнени с прозрачния материал и заселени наново. Входните им врати бяха точно над пенещата се вода. Блай докара лодката до една група от плаващи докове и поздрави няколко жени в широки работни комбинезони и жълти дъждобрани, които кърпеха голяма черна мрежа. Той изгаси двигателя и ги попита:
— Да сте мяркали насам някаква азиатка?
— О, да. Тя е долу, в сградата накрая.
Ниргал почувства как пулсът му се ускори. Изведнъж коленете му омекнаха и трябваше да се улови за бордовата ограда. Прескочи я, тупна на дока и се затича към последната сграда — пансион или нещо подобно, сега пропукана на десетки места, през които се процеждаше светлина; вътре имаше въздух; бе покрита с прозрачния материал. Зелени растения, бледи и неясни заради съскащата сивкава вода. Той сложи ръка върху рамото на Блай и се остави да бъде въведен в сградата и поведен надолу по тясното стълбище. Влязоха в стая, едната стена на която гледаше към морето и я караше да прилича на мръсен аквариум.
От вратата в далечния край на стаята излезе някаква миниатюрна жена, облечена в ръждивочервен работен комбинезон. Белокоса, черноока, дребничка и крехка. Изражението й беше като на птица. Не беше Хироко. Тя се вгледа в тях.
— Вие ли сте жената, дошла от Влисинген? — попита Блай, след като хвърли поглед към Ниргал. — Тази, която строи къщи-подводници?
— Да — отвърна жената. — Мога ли да ви помогна с нещо? — Гласът й бе висок, с британски акцент. Тя впи безизразен поглед в Ниргал. В стаята имаше и други хора, а и отвън продължаваха да влизат още. Жената приличаше на образа, който Ниргал бе видял издълбан в стената на Медуза Валис. Може би това бе някаква друга Хироко, скитаща се между двата свята и строяща различни неща…
Ниргал поклати глава. Въздухът смърдеше на гнило. Светлината бе слаба. Едвам успя да се изкачи обратно по стълбите. Блай се сбогува с всички и потеглиха наново. Бяха гонили онзи, дето духа. Уловка, за да го изкарат от Берн. Или невинна грешка. Или просто зелен хайвер.