Странно. Ан поведе групата червени по една рампа, която стигаше широко разклонение в западната част на ледения фиорд. Когато се добраха дотам, залезът вече догаряше. Тя ги накара да излязат от ровърите и всички се спуснаха за разходка под последните слънчеви лъчи долу на брега.
В самия миг на залеза те се озоваха скупчени плътно един до друг около самотен леден блок, висок около четири метра, чийто изпъкнал релеф приличаше на мускули. Изправиха се зад ледената буца, така че слънцето да блести през нея. От двете й страни слънчевите лъчи се отразяваха в стъкловидния влажен пясък. Предупреждението на светлината. Невъзможно за отричане и блестящо реално; какво можеха да направят? Те застанаха мълчаливо и се загледаха.
Когато слънцето с последен проблясък изчезна зад мрачния хоризонт, Ан се отдели и тръгна към ровъра си. Обърна се да ги погледне веднъж: червените все още стояха потънали в мълчание около ледения блок, който приличаше на огромен бял тотем, обагрен леко в оранжево, подобно на набръчканата бяла повърхност на ледения залив. Бяло божество, мечка, залив, долмен на марсианския лед. Океанът щеше завинаги да бъде сред тях, реален като скалите наоколо.
Част шеста
Нека всичко да заработи
Изпълненото с натрошен лед море сега покриваше по-голямата част от севера. Баститас Бореалис се бе намирал на около километър или два под нулевата точка, а на някои места — даже и на три. Сега, когато нивото на водата се бе стабилизирало при линията „минус едно“, по-голямата част от него бе наводнена. Ако на Земята съществуваше океан с подобни размери, той би трябвало да се нарича Арктически океан и да покрива Русия, Канада, Гренландия и Скандинавия, след което да нахлуе на две места далеч на юг — тесни морета, които да се различават чак до екватора. На Земята това щеше да е тесният Североатлантически океан, а в средата на Тихия океан щеше да има голям квадратен остров.
Океанус Бореалис бе осеян с няколко големи и покрити с лед острова и един дълъг и нисък полуостров, който бе причината огромната маса вода да не обикаля изцяло планетата. Той свързваше северната част на Сиртис с края на полярния остров. Северният полюс вече бе покрит от леда на залива Олимпия и се намираше на няколко километра от брега на острова.
Това бе то. На Марс никога нямаше да има еквивалент на земните южен Тихи океан, южен Атлантически океан, Индийски океан или Антарктически океан. На юг имаше само пустиня, ако не се брои морето Хелас — кръгло пространство, запълнено с вода, с размерите приблизително на Карибско море. Така че докато на Земята океанът покриваше около 75 процента от площта на планетата, на Марс процентът бе 25.
През 2130 година по-голямата част от Океанус Бореалис бе покрита с лед. Въпреки това обаче по повърхността му имаше огромни езера, пълни с вода, а през лятото целият океан се покриваше с парчета разтопен лед и пукнатини. Тъй като повечето от водата бе изпомпана или по някакъв начин изкарана на повърхността от пермафроста, тя притежаваше онази чистота, присъща на подземната вода, което на практика означаваше, че бе едва ли не дестилирана. Тоест, Бореалис бе пресноводен океан. Независимо от това обаче се очакваше водата съвсем скоро да придобие соленост, понеже реките, вливащи се в него, течаха през доста солен реголит и занасяха товара си в морето, след което се изпаряваха, кондензираха и повтаряха процеса на пренасяне на соли от реголита в океанската вода, докато не се стигнеше до някакъв баланс — процес, наблюдаван с интерес от много океанографи, понеже степента на соленост на земните океани, останала постоянни за много милиони години, не бе добре проучена.
Бреговите линии бяха диви. Полярният остров, по принцип без име, в различни случаи бе наричан полярен полуостров, полярен остров или Моржът заради формата си. В действителност бреговата му линия на много места бе покрита с леда на старата полярна шапка и бе отрупана навсякъде със сняг. Тази набръчкана бяла повърхност се простираше на много километри навътре в океана, докато подводните течения не я превърнеха в „брегова линия“, осеяна с канали, върхове и хаотично разпръснати големи слоести хълмове, както и с все по-големи и по-големи ивици открита вода. От бъркотията на този леден бряг се бяха издигнали няколко обширни вулканични или метеоритни острова, както и няколко кратера, стърчащи от белотата подобно на огромни черни хълмове.