Южните брегове на Бореалис бяха по-открити и разнообразни. Там, където ледът покриваше подножието на големия насип, се бяха образували цели архипелази, които заедно с главната брегова линия украсяваха множеството рифове, носове, кратери, заливи, ровове, фиорди и дълги отсечки равни плажове. Водата в двата големи южни залива бе до голяма степен разтопена под леда, а през лятото — и на повърхността. Заливът Крайси може би имаше най-зрелищна брегова линия — осем големи канала, спускащи се към него, частично запълнени с лед, които след разтапянето му се превръщаха в стръмни фиорди. На южния край на залива четири от тях се преплитаха и образуваха няколко големи скалисти острова. Това вероятно бе най-привлекателният морски пейзаж.
Над цялата тази вода ежедневно прелитаха ята птици. В небето разцъфваха облаци, поемани веднага от палавия вятър, и нашарваха червеното и бялото със сенките си. Сред разтопените морета плаваха айсберги, които не след дълго се разбиваха в брега. От Големия насип със страшна сила се спускаха бури, които хвърляха огън и жупел срещу скалите. В момента на Марс имаше приблизително около 40 000 километра брегова линия. И по време на светкавичния цикъл топене/замръзване, причиняван от смяната на денонощията и сезоните, под постоянните пориви на вятъра, всяка част от нея оживяваше.
Когато конгресът свърши, Надя реши незабавно да се махне от Павонис Монс. Беше й писнало от кавгите и споровете в склада, от политиката, от насилието и от заплахата за прилагане на насилие, от революцията, саботажите, конституцията, от елеватора, Земята и заплахата от избухване на война. Земята и смъртта — ето това представляваше Павонис Монс, Пауновата планина, с всичките си пауни, които се перчеха и се поклащаха насам-натам, крещейки пронизително „Аз, аз, аз“. Това бе последното място, където Надя искаше да се намира в момента.
Копнееше да се махне от планината и да подиша малко свеж въздух, да поработи върху реални неща, да строи — с деветте си пръста, с гърба си и със съзнанието си, да строи каквото и да било, всичко, не просто сгради, въпреки че без съмнение щеше да бъде чудесно, но също и неща като въздуха и пръстта, части от нов за нея проект, който просто се тераформираше сам. Още от времето на първата й разходка на открито по кратера Дю Мартерей, без нищо върху себе си, с изключение на малка маска, задържаща CO2, най-накрая бе проумяла натрапчивата идея на Сакс. Бе готова да се присъедини към него и към останалите в този проект и особено сега, когато премахването на орбиталните огледала щеше да причини настъпването на ледников период. Възможността да изгражда въздух, почва, да разпръсва по планетата растения, животни и всякакви подобни неща изглеждаше прекрасна. А и естествено се задаваха още много подобни проекти. Когато новото Северно море се разтопеше напълно и бреговата му линия се стабилизираше, навсякъде щеше да се наложи строителство на пристанищни градове, всеки от тях с вълноломи, пристани, канали, докове и кейове, зад които щяха да се издигат жилищни сгради. На по-високите надморски височини щяха да изградят нови, покрити с куполи градове и каньони. Говореше се дори за покриването на някои от големите калдери, за пускането на лифт между трите главни вулкана, за прехвърляне на мостове през тесните пукнатини на Елизиум. За населването на полярния остров имаше нови концепции за биостроителство — планове за изграждане на къщи и постройки направо от подобрени с биоинженерство дървета, както Хироко бе използвала бамбука, само че в по-голям мащаб. Да, един строител, готов да научи всички тези нови техники, имаше пред себе си хиляди години, пълни с прекрасни проекти. Сякаш мечтите й се бяха сбъднали.
След известно време при нея дойде малка групичка и й съобщи, че проучват възможностите за първия изпълнителен съвет на глобалното правителство.
Надя се взря в тях. Предложението им й се стори като голям, бавно движещ се капан, затова се опита да направи каквото зависи от нея, за да ги отпъди, преди капанът да се е захлопнал.