— Има толкова много възможности. Хората, подходящи за тези длъжности, са десет пъти повече от местата в съвета.
— Да — съгласиха се те със замислен вид. Но се чудели дали тя е готова за подобно нещо.
— Не — отряза Надя.
Арт се хилеше, понеже виждаше, че е ядосана до краен предел.
— Смятам да продължа със строителството — продължи тя твърдо.
— Едното не изключва другото — възрази Арт. — Съветът е работа за част от деня.
— Да бе!
— Честно!
Истина бе, че концепцията за гражданското управление бе изцяло записана в новата конституция — от глобалната законодателна власт до съдилищата в градовете. Вероятно работата наистина нямаше да е много. От друга страна обаче Надя бе сигурна, че съветът нямаше да попада в тази категория.
— Не трябва ли членовете на изпълнителния съвет да бъдат избирани сред представителите на законодателната власт? — попита тя.
Избирани от законодателната власт, обясниха й щастливо. Обичайната практика щеше да е да се избират приятели, но това не бе задължително.
— Ами тогава значи в конституцията има грешка! — отсече Надя. — Добре стана, че сте я забелязали толкова скоро. Ограничете хората до избраните законодатели и въпреки всичко ще има много подходящи кандидати.
Само че те продължаваха да настояват. Не спираха да идват при нея в най-различни комбинации. С всеки път Надя все повече се приближаваше до стесняващата се цепнатина между зъбите на капана. Най-накрая започнаха да я молят едва ли не на колене. Пристигна цяла делегация. Това било съдбоносно време за новото управление, нуждаели се от изпълнителен съвет, на който всички да се доверяват, за да помръднат нещата от мъртвата точка и така нататък, и така нататък. Сенатът бе избран. Думата бе свикана. Сега двете камари трябваше да изберат седмината членове на изпълнителния съвет. Сред кандидатите личаха имената на Михаил, Зейк, Питър, Марина, Ецу, Нанас, Ариадна, Марион, Иришка, Антар, Рашид, Джаки, Шарлот, четиримата посланици на Земята — Сакс, Ниргал, Мая и Мишел, както и няколко други, които Надя за пръв път бе срещнала в склада по време на събиранията. — „Много са подходящите кандидати“ — напомни им Надя. Революцията бе удивително „многоглава“, също като хидра.
Но хората не посрещаха еднозначно списъка, повтаряха й отново и отново. Бяха свикнали тя да играе ролята на балансиращ център — както по време на конгреса, така и по време на самата революция, а още по-рано и на конференцията в Дорса Бревиа, както и по време на годините, прекарани в подземния свят, и така нататък, та чак до началото. Хората искаха тя да влезе в съвета като успокояващ фактор, трезвомислещ човек, неутрално гледище и т.н.
— Я се разкарайте! — кресна Надя, внезапно вбесена, въпреки че хората не можаха да разберат защо. Те посрещнаха гнева й със загриженост, дори с тревога. — Ще си помисля — каза тя, докато ги изритваше. Останаха единствено Арт и Шарлот, гледайки сериозно и невинно, сякаш въобще не си бяха помисляли да повдигнат този въпрос.
— Май хората искат да си в изпълнителния съвет — подметна Арт.
— Няма ли да млъкнеш!
— Така е, честно. Искат човек, на когото могат да се доверят.
— Имаш предвид, че искат човек, от когото да не се боят. Искат една стара „бабушка“, която да не се опитва да прави каквото и да било, за да могат истинските им противници да останат извън съвета и по-лесно да си прокарват собствените интереси.
Арт се намръщи. Явно не бе помислил за тази възможност, понеже бе твърде наивен.
— Знаеш, че конституцията е нещо като ксерокопие — обади се Шарлот замислено. — Но създаването на истинско и работещо правителство е истинският акт на конституцията.
— Марш! — кратко нареди Надя.
Само че в края на краищата се съгласи. Бяха безпощадни, бяха невероятно много и нямаше да се предадат лесно. А и не й се искаше да изглежда като човек, който кръшка от сериозната работа. Затова позволи на капана да се затвори с щракване около крака й.
Двете камари се събраха и бе насрочен избор. Надя бе една от избраните, заедно със Зейк, Ариадна, Марион, Питър, Михаил и Джаки. На същия ден Иришка бе избрана за председател на Върховния екологичен съд — огромно постижение лично за нея и за червените като цяло. Това бе част от „Големия жест“, който Арт предложи в края на конгреса, за да могат да разчитат на поддръжката на червените. Около половината съдии в този съд бяха червени от най-различни оттенъци, което според Надя бе леко пресилен „жест“.
Веднага след избора при нея пристигна нова делегация. Казаха й, че по време на избора тя бе получила най-голямо количество гласове и затова искаха да я изберат за президент на съвета.