— Добре де, овъзмездете ги — кресна Надя, пламтяща от гняв, на Шарлот. Само че президентството на Марс явно не включваше в себе си възможността хората да подскачат при всяка твоя дума.
Така или иначе обаче правителството полека-лека се придвижваше, а Шефилд се превръщаше ако не в столица, то поне във временен център на планетарното управление. Бъроуз бе наводнен, а Сабиши — опожарен. Нямаше друго място, което да е по-подходящо за целта, а и честно казано, Надя не мислеше, че някой друг от градовете под куполи ще се натисне с кандидатурата си. Чуваха се гласове за построяването на нова столица, само че това щеше да отнеме доста време, а междувременно трябваше все пак да се събират някъде. Така че се установиха до линията за Шефилд, под нейния купол, под мрачното небе, сред което като пукнатина в реалността се открояваше изпънатата и черна линия на кабела.
Надя се нанесе в един апартамент в най-западния от всички куполи, до парка на ръба на калдера. Стаята бе на четвъртия етаж, откъдето се откриваше приятна гледка към величествения калдер. Апартаментът на Арт бе на партера в същата сграда, а прозорците му гледаха назад. Явно от гледката на калдера му се завиваше свят. Офисът на „Праксис“ бе в съседната постройка — куб от полиран яспис с размерите на жилищен блок. Тук-там по фасадата му проблясваха сините стъкла на прозорците.
Дотук добре. Вече бе вътре в нещата. Трябваше да си поеме дълбоко въздух и да се заеме с онова, което се изискваше от нея. Нещо като лош сън, в който конституционният конгрес бе разтеглен допълнително с още три години… три марсиански години.
Тя започна работа с намерението от време на време да се маха от планината и да се присъединява към някой друг строителен проект. Естествено щеше да изпълнява и задълженията си в съвета, само че работата (например) върху увеличаването на изпусканите в атмосферата оранжерийни газове й се струваше привлекателна. По този начин щеше да комбинира техническите проблеми с политиката на конформизъм в един нов екологичен регулаторен режим. Това щеше да й позволи да се върне сред природата, където бяха разположени повечето от фабриките, изпускащи газовете в атмосферата. Оттам можеше да изпълнява задачите си в съвета по видеовръзката с компютъра на гривната си.
Само че работата я задържа в Шефилд. Събитията валяха едно след друго — общо взето, нищо интересно или важно, сравнено със самия конгрес, само че се налагаше да организира подробностите, за да продължава работата. Ставаше точно така, както бе предсказала Шарлот — след процеса на дизайн следваха безкрайно много дреболии, свързани със строителството. Подробност след подробност.
По-късно обаче, когато Надя успя някак си да отдели малко лично време, се оказа, че за марсианския президент е крайно трудно да се присъедини към какъвто и да било проект. Всичко вече бе част от купола или от някаква кооперация. Много често строителните проекти бяха дело на търговски предприятия, занимаващи се с транзакции, които бяха частично обществено „непечелившо“ дело, частично комерсиално. Така че ако президентът на Марс се присъединеше към някой от проектите, това щеше да се изтълкува като официален патронаж и нямаше да е справедливо. Конфликт на интереси.
— Ега ти лайната! — кресна тя на Арт с обвинителен тон.
Той сви рамене, опитвайки се да се престори, че не е знаел за това преди.
Тоест, нямаше измъкване. Бе пленник на властта си. Трябваше да проучи ситуацията, като че ли бе инженерен проблем. Да се опита да упражни властта си в някоя трудна област, например за построяване на нови фабрики за производство на оранжерийни газове. Не можеше да се присъедини към никоя кооперация, следователно трябваше да измисли нещо друго. Измъкване на високо равнище, като например координиране на кооперациите.
Струваше й се полезно да предизвика построяването на нови фабрики за оранжерийни газове. „Годината без лято“ се бе проточила доста, включвайки няколко особено свирепи бури, спуснали се от северната страна на Големия насип. Повечето от метеоролозите бяха съгласни, че тези „кросекваториални бури на Хадли“ са причинени от премахването на орбиталните огледала и последвалото спадане на осветеността на планетата. Пълният ледников период вече изглеждаше неизбежен, а изпомпването на повече оранжерийни газове явно бе най-добрият начин за противодействие. Така че Надя помоли Шарлот да свика конференция, която да приеме препоръки за посрещането на ледниковия период. Шарлот се свърза с хора от Да Винчи, Сабиши и от десетки други места. Не след дълго датата на конференцията вече бе насрочена. Името й, измислено без съмнение от някой от „клонингите на Сакс“, бе „Отслабване на ефектите на намалената осветеност. Научна конференция, М-53“.