Ала независимо как започваха дните, съветът бавно и сигурно поглъщаше живота й. На Надя с всеки изминал ден й писваше все повече и повече — препирни, увещания, преговори, компромиси, омилостивяване… все сделки с хората, минута след минута. Започваше да ненавижда работата си.
Арт естествено забелязваше това и започваше да изглежда угрижен. Един ден след работа той домъкна в апартамента й Урсула и Влад. Четиримата вечеряха заедно, готвач бе Арт. Надя много се зарадва на компанията на старите си приятели. Бяха в града по работа, но Арт ги бе довел тук… чудесна идея. Докато го гледаше как щъка из кухнята, Надя си мислеше колко добър е той. Изкусен дипломат в ролята на простодушен наивник или обратното. Също като Франк, само че по-мил. Или нещо средно между уменията на Франк и прекрасното настроение на Аркадий. Тя се усмихна мислено — винаги преценяваше хората в съотношение с членовете на Първата стотица, сякаш всички бяха смесица на характерните белези от съставките на това огромно семейство! Доста неприятен навик.
Влад и Арт в момента говореха за Ан. Сакс очевидно се бе обадил на Влад от совалката, която бе на път към Марс, потресен от разговора си с нея. Чудеше се дали Влад и Урсула няма да подложат Ан на същата мозъчна пластична хирургия, на която го бяха подложили и него след удара.
— Ан никога няма да се съгласи — обади се Урсула.
— Много съм доволен, че е така — отговори Влад. — Това вече ще бъде прекалено. Нейният мозък не е претърпял никаква травма, а ние не знаем какво би могло да причини тази терапия на един здрав мозък. Човек трябва да се нагърбва само с това, което разбира, освен ако не е отчаян.
— Може би Ан е отчаяна — възрази Надя.
— Не. Сакс е отчаян. — Влад се засмя отсечено. — Иска да види една различна Ан, когато се върне.
— Ти не искаше да подлагаш и Сакс на тази терапия — припомни му Урсула.
— Така си е. Не бих я приложил на себе си. Само че Сакс е смелчага. Много импулсивен човек. — Той погледна към Надя: — Трябва да се занимаваме с неща като твоя пръст, Надя. С неща, с които можем да се справим.
— Че какво ми има на пръста? — изненада се Надя.
Те се засмяха.
— Вече можем да ти отгледаме нов, ако желаеш.
— А стига бе! — възкликна Надя и впи поглед в чуканчето на липсващия си пръст на мършавата си лява ръка. — Ами… всъщност той не ми трябва кой знае колко…
Те се засмяха отново.
— Значи си успяла да ни заблудиш — каза Урсула. — Докато работиш, постоянно се оплакваш от него.
— Така ли правя?
Всички кимнаха едновременно.
— Ще ти помага при плуване — продължи Урсула.
— Вече не плувам.
— Вероятно си спряла заради пръста си.
Надя впи отново поглед в ръката си.
— Хм… Не знам какво да кажа. Сигурни ли сте, че всичко ще бъде наред?
— Ами ако продължи да се развива и ти изникне цяла нова ръка? — предположи Арт. — А след това и изцяло нова Надя? Ще се превърнеш в сиамски близнаци.
Надя го блъсна към стола му. Урсула поклати глава.
— Не, не. Вече сме го правили доста пъти — както на животни, така и на хора. Длани, ръце, крака… Научихме се от жабите. Направо е чудесно. Клетките започват да се развиват по същия начин, по който са се развивали в началото, когато пръстът ти е израствал.
— Буквална проява на теорията за внезапна поява — каза усмихнат Влад. От усмивката му Надя разбра, че той стои в дъното на цялата процедура.