Определено ставаше дума за провокация. Предизвикателство към новата система.
— Това е тест — промърмори Арт, докато преминаваха през площада. — Просто един тест. Ако наистина бе конституционна криза, щеше да се разчуе из цялата планета.
Тест… Именно затова Надя бе изгубила всякакво търпение. Прекоси града в отвратително настроение. Вероятно имаше значение и фактът, че събитията от 2061 година се връщаха в спомените й, ярки и живи, предизвикани от площада, от булевардите, от стената на купола до ръба на каньона… сякаш прииждаха обратно. Тя с удоволствие би изтрила тези спомени… стига да можеше. Страхът и яростта обаче явно й действаха като някакъв кошмарен фиксатор. Сякаш всичко се бе върнало — Франк блъскаше диво по клавиатурата на компютъра си, Саша похапваше пица, а Мая крещеше бясно на някого… дългите часове, изпълнени с очакване да види дали наоколо ще започнат да падат парчета от Фобос… гледката на тялото на Саша, от чиито уши тече кръв… тихото изщракване на предавателя, с който бе взривила Фобос.
Ето защо й бе доста трудно да прикрива раздразнението си, когато отиде на първото събиране с жителите на Кайро и откри, че и Джаки е там — естествено, застанала на тяхна страна. От известно време бе бременна и сега стоеше отпред — излъскана, накипрена, красива. Никой не знаеше кой е бащата на детето й — това бе нейна тайна. Традициите на Дорса Бревиа в стила на Хироко… още едно нещо, което вбеси Надя.
Събраха се в една сграда срещу градската стена, която гледаше към U-образния каньон отдолу, наречен Нилус Ноктис. Водата — източникът на всички проблеми — се виждаше: широк, покрит с лед резервоар, преграден с някаква невидима дига, застанала точно пред Илириан Гейт и Комптън Брейк.
Шарлот седна с гръб към прозореца и зададе на официалните представители на Кайро същите въпроси, които и Надя бе възнамерявала да зададе, само че без капчица от раздразнението на Надя:
— Винаги ще живеете под купол. Възможностите ви за разрастване са ограничени. Защо тогава да наводнявате Маринерис, щом като няма да можете да извлечете някаква полза от това?
Явно на никого не му се губеше времето с отговори. Най-накрая Джаки каза:
— Облагите ще бъдат за хората в онези селища надолу по течението. А те са част от голямо Кайро. На тези височини водата е жизненоважна в каквато и да е форма.
— От течаща свободно из Маринерис вода няма никаква полза — възрази Шарлот.
Започнаха спорове за ползата на водата в Маринерис. Сред присъстващите имаше и представители на селищата по течението, които в по-голямата си част бяха египтяни. Те гръмко заявяваха, че живеят в Маринерис от поколения насам, че тяхно право е да живеят тук, че това е най-подходящата за обработка земя на Марс, че ще им я отнемат само с битка и така нататък в същия дух. Понякога жителите на Кайро (и Джаки) сякаш защитаваха съседите си, понякога — собственото си право да използват Маринерис като резервоар. Всъщност единственото нещо, което защитаваха, беше правото им да си развяват байрака както искат. Надя побесняваше все повече с всеки изминал миг.
— ВЕС вече изказа становището си — обади се тя. — Не сме тук, за да, го обсъждаме, а за да видим как се изпълнява то.
И напусна събирането, преди да е казала нещо по-нецензурно.
Вечерта седна на една маса с Шарлот и Арт. Толкова бе ядосана, че не можеше да се наслади като хората на превъзходните етиопски ястия в ресторанта на гарата.
— Какво искат, да ги вземат мътните? — попита тя Шарлот.
Шарлот сви рамене, понеже устата й беше пълна. След като преглътна, подхвърли:
— Забелязала ли си, че да си президент на Марс не е чак толкова авторитетно?
— Да, по дяволите. Трудно щеше да ми бъде да не го забележа.
— М-да… Е, всъщност и с целия изпълнителен съвет е така. Изглежда сякаш истинската власт в цялата система на управление ще бъде екологичния съд. Иришка бе сложена на висок пост там като част от „Големия жест“, затова тя полага доста усилия да узакони умерената линия на червените посредством струпване на средното ниво. Това позволява доста развитие под шесткилометровата граница, само че над нея всичко се спазва стриктно. Всичко това е описано от конституцията, затова могат да спрат абсолютно всеки проект. Парламентът временно не работи, така че първата сесия на ВЕС бе доста впечатляваща.
— Искаш да кажеш, че Джаки ревнува.
Шарлот сви рамене.
— Напълно е възможно.
— Повече от възможно — възрази мрачно Надя.