Но политическите събирания бяха жив ужас. Веднъж Надя си тръгна от едно от тях, без да чуе нищо от разговорите, защото бе сигурна, че нищо важно не се е случило, и тръгна на дълга разходка към едно високо възвишение в западния край на градската стена. Обади се на Сакс. Четиримата пътешественици стигаха все по-близо до Марс — закъснението между въпроса и отговора бе спаднало до няколко минути. Ниргал постепенно оздравяваше и бе в добро настроение. Мишел изглеждаше по-изцеден и от Ниргал. Явно пътешествието до Земята се бе отразило най-зле на него. Надя вдигна пръст пред екрана, за да го поздрави. Това подейства.
— Кутре — нали така го наричат?
— Май да.
— Явно не си вярвала, че ще проработи, а?
— Не, предполагам, че не съм.
— Според мен сега сме в преходен период. Като се има предвид възрастта ни, не можем да повярваме, че все още сме живи и действаме така, сякаш ще умрем всяка минута.
— Не че не можем. — Мислеше си за Симон. За Татяна Дурова. За Аркадий.
— Естествено. Само че със същия успех можем и да живеем още десетилетия или векове. След известно време просто ще ни се наложи да повярваме в това. — Сякаш се опитваше да убеди и себе си, а не само нея. — Ще хвърлиш един поглед към непокътнатата си ръка и ще повярваш. Доста интересно ще бъде.
Надя размърда насам-натам малката бучка в края на ръката си. По полупрозрачната кожа все още нямаше никакви папиларни линии. Несъмнено, когато се появеше, отпечатъкът щеше да бъде същият, както онзи на другото й кутре. Много странно.
Арт се върна угрижен от поредното събиране.
— Разпитвах този и онзи защо продължават да упорстват. Ангажирах със задачата хора от „Праксис“, внедрени долу в каньона, на Земята и в ръководството на „Свободен Марс“…
Шпиони, помисли си Надя. Вече си имаме и шпиони.
— … Явно правят лични споразумения със земните правителства относно емиграцията. Тоест, строителство на селища, в които ще се заселват хора от Египет със сигурност и може би от Китай. Естествено всичко ще бъде танто за танто, само че още не знаем какво ще искат нашите в замяна. Пари, по всяка вероятност.
Надя изръмжа.
През следващите няколко дена тя се срещна по видеовръзката или лично с всички останали членове на изпълнителния съвет. Марион, както и очакваше, бе против продължаването на изпомпване на вода в Маринерис, тоест, Надя се нуждаеше само от още два гласа. Но Михаил, Ариадна и Питър бяха против полицейска намеса, ако имаше как това да бъде избягнато. Надя подозираше, че те са не по-малко радостни от Джаки от относителната слабост на съвета. Явно бяха настроени за отстъпки, за да не бъде наложено със сила решението на съда (което те подкрепяха, но доста колебливо).
Зейк със сигурност искаше да гласува против Джаки, но се чувстваше ограничен от арабското присъствие в Кайро и от очите на арабите, впити в него. За тях контролът върху земята и водата беше от особена важност. Само че бедуините бяха номади, а пък и Зейк бе заклет последовател на конституцията. Надя вярваше, че ще я подкрепи. Значи оставаше само още един глас…
Връзката им с Михаил така и не се бе подобрила. Той сякаш искаше да бъде по-близко до паметта на Аркадий, отколкото бе тя. Не разбираше добре Питър; не харесваше много Ариадна, но някак си чувстваше, че с нея ще е по-лесно, затова реши да я обработи.
Ариадна бе предана на конституцията също като останалите от Дорса Бревиа. Само че и те бяха локалисти и несъмнено искаха определена независимост от централното управление. На всичкото отгоре бяха далеч от какъвто и да е водоизточник. С други думи тя се колебаеше.
— Добре де — каза й Надя; бяха в една малка стаичка в градските офиси. — Трябва да забравиш за Дорса Бревиа и да мислиш за Марс.
— Така и правя.
Бе раздразнена от срещата им. Явно би предпочела да не се среща с Надя. Последиците от делото не я засягаха чак толкова. За нея това бе просто един прецедент — незачитане на мнението на който и да е от исеите. Сред тези хора вече имаше определена могъща политическа йерархия. Бяха забравили какво изискват истинските проблеми. А и в този проклет град… Надя внезапно изгуби всякакво търпение и почти изкрещя:
— Напротив! Не мислиш! Изобщо не мислиш! Това е първото предизвикателство към конституцията, а ти гледаш какви облаги можеш да извлечеш от него! Няма да стане! — Тя размаха пръст пред изуменото лице на Ариадна. — Ако не гласуваш за силово налагане на решението на ВЕС, то следващия път, когато в съвета влезе за обсъждане нещо, което ти желаеш, ще станеш свидетел на моя отговор! Разбра ли ме?