С други думи, глина. Смектитова глина, подобна на земните монтморилонит и нонтронит, с добавки на минерали като талк, кварц, хематит, анхидрит, диезерит, калцит, бейделит, гипс, магемит и магнетит. Всичко бе покрито с аморфните железни оксихидроксиди и други по-кристализирали железни оксиди, на които се дължеше и червеният цвят на всичко наоколо.
Така че първоначалният им материал бе богата на желязо смектитова глина. Хлабавата й пореста структура щеше да поддържа корените и същевременно да им осигурява пространство за растеж. Само че в нея нямаше никакви живи организми, а нивата на солите и азота бяха невероятно малки. Така че в действителност задачата им бе да извлекат чрез промиване солта и алуминия от базовия материал, като същевременно вкарват азот и живи организми. И всичко това колкото се може по-бързо. Така изложени нещата изглеждаха крайно елементарни, само че зад думите „живи организми“ се криеше огромно количество проблеми.
— Господи, същото е, като да се опитваш да накараш това правителство да работи! — възкликна Надя една вечер пред Арт. — Наистина яката са го загазили!
В останалите региони хората просто внедряваха в глината бактерии, водорасли и други микроорганизми, след това лишеи и халогенолюбиви растения. После само чакаха всички тези биообщности да преобразуват глината в почва. Това и сега вършеше работа навсякъде из планетата, само че бе доста бавен процес. Групата от Сабиши бе изчислила, че средно за планетата на всяко столетие се образува един сантиметър почва. И то благодарение на генетично обработени биопопулации, подобрени така, че да ускоряват всички процеси.
Надя се зае да изучава молекулярната структура на първоначалната глина, за да види дали нещо няма да й подскаже как да подходи към нея. Марсианските смектити представляваха алуминосиликати, което означаваше, че всяка частичка от глината съдържаше пласт от алуминиеви сандвичи с формата на октаедър между два пласта от силиконови тетраедри. Различните видове смектити леко се отличаваха един от друг по този общ модел. Колкото повече различия имаше, толкова по-лесно се просмукваше водата в междинните повърхности. Най-разпространената на Марс смектитова глина, монтморилонитът, имаше доста различия и затова бе най-открита за водата, разширявайки се при голяма влажност и свивайки се, когато бе суха, до степен на напукване.
Надя бе заинтригувана от това.
— Вижте — обърна се към учените, — какво ще кажете за един инкубатор, пълен с междуклетъчно подхранващо вещество, което ще разпръсква живите организми сред първоначалния материал? Вземете едно парче глина, навлажнете го и го оставете да изсъхне. След това поставете в пукнатините малко от подхранващото вещество, различни видове бактерии и други съставки, които биха могли да израснат. Тогава, ако бактериите и останалите организми могат да се измъкнат от междуклетъчното вещество (като междувременно го раздробят на частички), те изведнъж ще се окажат сред глината, взаимодействайки си помежду си. Това ще е доста сложно, докато разберете какви точно да са пропорциите на различните видове организми, но ако успеете, ще получите в резултат жива почва. Има такива подхранващи системи, които се използват в строителството, а наскоро чух, че докторите внедряват апатитова паста в счупените кости по същия начин. Съставени са от протеинови гелове, различни в зависимост от това каква субстанция ще съдържат.
Вещество за живот. Учените знаеха, че си струвало да опитат. Това накара Надя да се усмихне. През останалата част от деня тя бе в извънредно добро настроение и когато вечерта се срещна с Арт, възкликна:
— Хей, днес свърших една полезна работа!
— Чудесно! Значи ще празнуваме.
Да се празнува в Богданов Вишняк бе най-лесното нещо на света. Това в края на краищата бе град на богдановисти, весел и жизнерадостен като самия Аркадий. Всяка вечер имаше купон. Често вървяха по централния булевард привечер. Надя обичаше да се разхожда покрай перилата на най-високата от терасите, чувствайки по някакъв начин присъствието на Аркадий. Тази вечер чувството бе особено силно, понеже бе примесено и с удовлетворението от свършената работа. Тя улови ръката на Арт и се загледа в препълнените тераси под тях, с всичките ниви, градини, езера, стадиони, дървета, площади, пълни с кафенета, барове и дискотеки, в които групите се бореха коя ще надвика останалите, а между тях се тълпяха хора, някои от които танцуваха, но повечето просто се разхождаха насам-натам, също като тях двамата.