Вниманието на Ниргал отново се насочи към бебето в скута й. Принцесата на Марс.
— Защо не седнеш? — посочи Джаки една пейка зад гърба му. — Изглеждаш уморен.
— Нищо ми няма.
Той все пак седна. Джаки погледна към един от хората в стаята и врътна глава настрани. Не след дълго вече бяха сами в стаята.
— Китайците и индианците мислят за Марс като за пуста страна — продължи Джаки. — Това се усеща във всяка тяхна дума. Прекалено приятелски са настроени, да ги вземат дяволите!
— Може би просто ни харесват — възрази Ниргал. Джаки се засмя, но той продължи, без да обръща внимание: — Помогнахме им да се отърсят от робството на метанационалите. А и те няма как да не мислят как да прехвърлят насам излишъка си от хора. Прекалено много са, за да разрешат проблемите си с емиграция.
— И така да е, те могат да си мечтаят за много работи. Космическите елеватори им помагат да изпращат насам цял поток. Населението на Марс се покачва стремително.
Ниргал поклати глава.
— Никога няма да бъде достатъчно.
— Ти пък откъде знаеш? Не си ходил още никъде.
— Един милиард е страшно голямо количество, Джаки. А на Земята има шестнайсет милиарда души. Те не могат да изпратят чувствително количество тук. Просто не разполагат с достатъчно совалки.
— Но поне могат да опитат. Китайците наводниха Тибет и това с нищо не им помогна, за да разрешат демографските си проблеми, но въпреки всичко те продължиха.
Ниргал сви рамене.
— Тибет е точно до тях. А между нас и тях има разстояние.
— Да де — прекъсна го нетърпеливо Джаки, — само че въобще няма да ни е лесно, ако не съществува такова нещо като „ние“. Представи си, че отидат до Маргаритифер и сключат сделка с арабските кервани там — кой ще спре всичко това?
— Екологичния съд?
Джаки презрително изпуфтя. Бебето се дръпна и заскимтя жално. Джаки премести престолонаследничката на другата си гърда.
— Антар не смята, че ВЕС ще функционира чак толкова дълго. Докато вас ви нямаше, се спречкахме с тях, само че те почти нямат зъби, за да хапят. А от друга страна всяко едно действие на хората има екологични последици, затова се предполага, че те трябва да се произнасят относно конституционността на всичко. Системата на екологичните процеси няма да изтрае още дълго.
— Откъде можеш да бъдеш сигурна? — възрази Ниргал. — Значи Антар е бащата?
Джаки сви рамене.
Можеше да бъде всеки — Антар, Дао, самият Ниргал… по дяволите, дори и самият Джон Буун можеше да е, ако в складовете се бе запазил образец от спермата му. Това щеше да бъде напълно в стила на Джаки. Само че не, в този случай тя би разказала на всички.
— Мислиш ли, че е редно да отглеждаш дете без баща?
— И ти си бил отгледан така, нали? Аз пък нямам майка. Всички сме с по един родител.
— Само че донесло ли ни е това нещо добро?
— Кой знае?
Лицето на Джаки изразяваше нещо, което Ниргал не бе съвсем сигурен, че разбира какво е — устата й бе леко свита в предизвикателство, обида… Тя знаеше кои са родителите й, но само единият бе живял близо до нея, а Касей нямаше много общо с дъщеря си. Беше убит в Шефилд, при яростния отпор на атаката на червените, провокирана от самата Джаки.
— Ти не знаеше за Койота отначало, нали? Разбрал си, когато си бил на шест или седем години, права ли съм?
— Вярно е, но неправилно.
— Какво?
— Неправилно.
Той я погледна в очите. Само че тя бе свела поглед към бебето.
— Това ли ще направиш с бащата?
— Кой знае?
— Понеже така е по-безопасно.
— Може и така да е. Доста жени постъпват по същия начин.
— В Дорса Бревиа.
— Навсякъде. Биологичното семейство не е чак толкова разпространено на Марс, нали?
— Не знам. — Ниргал се замисли. — Всъщност долу в каньоните съм виждал доста семейства. В това отношение ние сме необичайна група.
— Не само в това.
Бебето се нахрани. Джаки прибра гърдите си в сутиена и дръпна блузата си надолу.
— Мари! — извика. Асистентката й влезе. — Мисля, че пелените й имат нужда от сменяне. — Тя подаде детето на жената, която излезе безмълвно.
— Сега пък слуги ли? — попита Ниргал.
Устата на Джаки отново се присви. Тя се изправи и повика:
— Мем?
В стаята влезе друга жена. Джаки й нареди:
— Мем, ще трябва да се срещнем с членовете на ВЕС относно молбата на китайците. Можем да я използваме като средство да ги накараме да преразгледат делото за водата на Кайро.