Мем кимна и излезе.
— Значи просто вземаш решенията? — обади се Ниргал.
Джаки отхвърли това с махване на ръката.
— Чудесно е, че се върна, Ниргал, но сега се опитай да наваксаш, става ли?
Да навакса… Докато бе отсъствал, „Свободен Марс“ се бе превърнал от движение в партия, което бе на път да спечели абсолютно мнозинство — трима от седемте члена на изпълнителния съвет идваха от ръководството й, а останалите по-важни постове бяха заети също от нейни членове. Доста от старите и от новите емигранти се присъединяваха към тях, техни поддръжници ставаха хора, симпатизирали на някои от по-малките партийки преди революцията… и последно, но не по важност, известно число от хората, които преди бяха привърженици на режима на ЮНТО, а сега търсеха нова сила, пред която да се прекланят. Взети заедно, образуваха доста голяма група. В първите години на новия социоикономически ред тази многочислена политическа сила несъмнено имаше преимущества. Можеха да оправят всичко.
Само че Ниргал не беше сигурен иска ли още да е част от тях.
Един ден, докато се разхождаше покрай стената на града и гледаше през материята на купола, той забеляза една група хора, застанали в близост до площадката за изстрелване на ракети на ръба на скалата западно от града. Върху нея имаше множество най-различни едноместни самолети-глайдери и ултралеки планери, изстрелвани от „Прашката“ и носещи се по крилата на топлите въздушни течения.
Ниргал слезе до станцията на метрото и стигна до площадката за изстрелване, привлечен от гледката. Всички тези хора, волни и свободни в небесата… Естествено, веднага го разпознаха. Той стисна ръцете на няколко от тях и прие поканата на една групичка да изпробва какво е усещането.
След това често прекарваше свободното си време в един от летателните симулатори в града и няколко пъти седмично се срещаше с Моника или с някой от нейните приятели, който го отвеждаше на склона за поредния урок на живо. Работата не беше чак толкова трудна и не след дълго Ниргал почувства, че има сили да предприеме самостоятелен полет. Почти всяка сутрин ходеше на сбирките на „Свободен Марс“, а следобед летеше. След известно време откри, че събиранията на партията му се струваха като ужасен кошмар. Единственото нещо, което искаше да прави, бе да лети. Или, по-точно казано, не се интересуваше от управлението.
Едно от отвратителните неща, които видя тези дни, бе борбата да му намерят работа — пост с ограничени правомощия. Неговите поддръжници пък (или по-скоро противниците на Джаки) желаеха точно обратното — да го изберат на пост, където щеше да притежава реална власт. Някои от неговите приятели го посъветваха да изчака и да се кандидатира за Сената, когато дойдеше време за следващите избори, други споменаваха изпълнителния съвет, трети — пост сред ръководството на „Свободен Марс“, някои — длъжност във върховния екологичен съд. Всички тези постове го отвращаваха по един или друг начин. Докато разговаряше по видеовръзката с Надя, разбра, че ще ги възприеме като непосилен товар — въпреки че гласът й звучеше твърдо, а действията й изглеждаха уверени, беше ясно, че работата в съвета за нея е жива мъка. Само че той с нищо не издаде мислите си и изслушваше търпеливо съветите на всички.
Самата Джаки провеждаше своя собствена политика в съвета. По време на събиранията, когато хората изказваха предположения, че Ниргал трябва да се превърне в нещо като „министър без портфейл“, тя го наблюдаваше с по-пуст поглед отвсякога, което караше Ниргал да мисли, че това е последното нещо, което Джаки желае. Тя искаше той да бъде закован към някаква позиция, която нито ще й помага, нито ще й пречи.
Ниргал се впускаше във все повече полети, за да освободи съзнанието си от всякакви мисли. Една нощ след вълнуващ полет сред облаците, докато всички седяха в една кръчмичка в близост до площадката за излитане, при една смяна на темата на разговора някой спомена името на Хироко.
— Чух, че била в Елизиум — обади се една жена. — В момента работела над създаването на нова комуна на комуните.
— Откъде знаеш? — попита настоятелно Ниргал.
— Нали помниш онези пилоти, които ни се изтърсиха миналата седмица? — отговори учудено тя. — Онези, които се бяха заели да обикалят света? Миналия месец били в Елизиум и казаха, че я видели там. — Жената сви рамене. — Това е всичко, което знам. Доколкото разбирам, не е много сигурно.
Ниргал не знаеше какво да мисли. Обади се на Сакс по гривната си и му разказа какво бе чул.
— Възможно ли е, Сакс? Възможно ли е?
През лицето на Сакс премина странна сянка.