— Те всъщност би трябвало да бъдат водени за прослава на триумфалното шествие. В този случай вероятно щяха да бъдат разкъсани от публиката.
— Значи вие сте го предотвратил?
— Не, тъй като нямам необходимата за тази цел власт. Жреците го изискваха и Синг-куан нямаше да може да им откаже. Но тримата крадци вече не бяха налице.
— Не бяха вече налице? Значи са офейкали?
— Офейкали са! — кимна мандаринът с лукава физиономия.
— Разбирам — усмихна се Метусалем. — Те са в изгнание, както вчера им обещахте?
— Така е. През нощта са се измъкнали.
— Сигурно с чужда помощ?
— Много вероятно, понеже бяха здраво запрени. За тая работа, разбира се, «Главата на затвора» ще бъде наказан, но животът му е вън от опасност.
— Хм. Вчера видях някакви си жетони, които отваряли вратите на затворите. Но в такъв случай нима освободителят не е известен?
— Не, защото един такъв жетон отваря всяка врата дори на някой непознат. Сега нещата са отминали и няма защо да ги коментираме, но ще ви помоля, докато сте мой гост, да не действате повече без мен, за да не изпадна отново в подобно затруднение! Утре ще ви посети Хо-по-со, когото спасихте заедно с мен. Той още не знае, че се намирате тук. Днес трябва да инспектира реката нагоре до остров Лу-тзин. Свърши ли по-рано, както очаква, ще направи визитата си още днес. Ако имате намерение да напуснете Куанг-чеу-фу по вода, той при всички случаи ще ви е от полза. Но, чуйте музиката! Шествието идва!
Те дадоха знак на останалите да приближат и се върнаха в храма. Главният кораб беше все още празен, но от малкия преден храм се донесе многогласна неясна врява.
— Мили Боже! — възкликна студентът. — Шествието е тук, а Търнърстик и минхер още не са при нас. Те изостанаха. Кой знае каква глупост са забъркали!
Той понечи да избърза напред, ала мандаринът го задържа за ръката и предупреди:
— Стойте! Ако са извършили някаква грешка, по-добре е да не се знае, че сме заедно с тях. Не през вратата! Да погледнем вътре отстрани!
Дегенфелд осъзна, че китаецът има право, и се остави да бъде поведен настрани. Вдясно и ляво на вратите бяха монтирани тесни бамбукови решетки, през които човек можеше да погледне от едното отделение в другото, без самият да бъде лесно забелязан. Те се упътиха нататък и надникнаха вътре. Онова, което видяха, в никой случай не бе успокоително. На Метусалем по-скоро косите поискаха да се изправят…
Когато двамата фалшиви богове съгледаха шествието на жреците, Търнърстик избълва припряно, но тихо думите:
— Хей! Та те идват!
— Да, идват — кимна дебелият. — Тихо! Нито дума! Дръжте се съвсем неподвижно и спокойно като някой истукан! Нека видим дали са толкова умни да открият, че не сме буди.
Той седеше като вкаменен, държейки огромното ветрило пред себе си, и гледаше втренчено в една посока. Дебелият стори съвсем същото. Никой от тях не бе схванал правилно опасността, на която се подхвърляха.
Начело идваха осем полицаи, зад тях върховният жрец с двете носилки. Сега Търнърстик проумя, че по отношение «Тържественото шествие на пожарната команда» или «Състезанието на стрелците» страшно се бе лъгал. Той отгатна какво предстоеше да се извърши тук и му стана изключително душно под мандаринската шапчица.
— Всички дяволи! — прошепна на своя «събог». — Те връщат идолите и се канят да ги поставят на площадките, на които седим! Какво да правим?
Движението на устните му не можеше да се види, тъй като държеше ветрилото пред себе си.
Дебелият също бе обхванат от голям страх. Той осъзна, че има моменти, когато и боговете предпочитат да са обикновени хора и си пожелават да са далеч от храма.
— Да — изписука. — Какво да правим?
— Има само едно-единствено спасение. Да останем седнали, без да мърдаме! Може пък нашите постаменти да не са онези, които принадлежат на двата идола.
Гледайки втренчено пред себе си, вкочанени като дърво, но вътрешно напрегнати, те зачакаха какво ще се случи.
Полицаите бяха пристъпили напред, без да забележат, че са налице два бога в повече. Те не знаеха къде са били откраднатите. Главните жреци обаче бяха насочили машинално погледи натам, където щеше да се проведе тържеството. Видяха местата заети и от изумление спряха. А когато бяха подбутнати от следващите ги бонзи, оставиха дървените носилки на земята и посочиха междувременно пристигналите богове.
Възможно ли беше! Небесни ли бяха благоволили да се спуснат, за да компенсират манастира за кражбата, сядайки на осиротелите места? По телата на благочестивите будисти пробяга студена тръпка. Те не се осмелиха да продължат напред, но все повече бяха избутвани от задните, така че се озоваха в непосредствена близост до двете чудодейни фигури.