Двамата не помръднаха. Лианг-си се обърна към мандарина:
— Виждаш колко са далеч от настоящето, те не чуват гласа ми. Трябва да продължа да им говоря.
Сега той разказа на двамата какво е говорил с мандарина и че се надява да ги оставят да си вървят необезпокоявано. После отиде да вземе една разнасяща благоуханен дим пръчица и обясни на китаеца:
— Все още не ме чуват. Може би ще ми се удаде да ги върна с благоухания към действителността.
Той размаха насам-натам пръчицата пред боговете. Търнърстик вдъхна дълбоко, събра рязко ветрилото, огледа се в околния кръг и запита разлютено:
— Няма ли да свърши час по-скоро тая комедия? И през ум не ми минава да остана седнал тук по-дълго. Изпитвам вълчи глад! Сигурно и вие, минхер?
Дебелият даде вид, като че идва на себе си, завъртя очи и отговори:
— Ja, het is tijd dat wij aan tafel gaan. (Да, време е да вървим на масата.)
— Чухте ли? Действайте значи така, че да си тръгваме! Къде е нашият Метусалем?
— Стои до решетката зад вас. Той не бива да рискува да се показва, но по-късно ще направи всичко за вашето спасение.
— Спасение? Толкова ли зле стоят нещата?
— Да се надяваме, не. Но не се знае какво ще решат жреците и мандарините.
— Че сега пак ли ще преговаряте с тях?
— Трябва да ви питам защо вие, като лами, сте дошли насам.
— Знам ли? Вие най-добре трябва да го знаете, защото вие ни ръкоположихте за лами.
— Наистина не знам какво да отговоря.
— Кажете им тогава, от мен да мине, че търсим тук речни коне, които възнамеряваме да учим да играят на въже. Нали тъй, минхер?
— Ja, ongelukkige nijipaarden. (Да, нещастни речни коне.)
— Или кажете, че сме невероятно богати, не си знаем парите и ни е текнала мисълта да им построим тук пагода, в която ще ги избесим до един.
— Това за избесването ще премълча, но пагода?… Идеята е много добра. Почакайте!
Той се обърна към мандарина и го осведоми:
— Светите лами се разсърдиха, задето бяха обезпокоени още веднъж, но въпреки това благоволиха да ми дадат информация. Дошли са тук, за да постоят един голям храм на благодеянията, който ще може да приема хиляди бедняци.
— Тиан! (Небеса!) Тогава те трябва да са много богати. Но могат ли и да докажат, че наистина имат такова намерение?
— С какво може да се докаже дадено намерение, освен с дела? Тъй като за втори път били обезпокоени, те щели да си тръгнат оттук, за да подирят някое друго място, където никой да не смущава тяхната свещена вглъбеност.
— Искат да си вървят? — попита мандаринът, като на устните му трепна особена усмивка. — Щом настина са толкова прочути и свети лами, както казваш, ще е много жалко, ако трябва да ни напуснат. Би ли ги попитал дали и кога и къде ще можем да ги видим отново?
Думите бяха изговорени много любезно. Лианг-си повярва, че е спечелил играта. Но имаше един, комуто те не харесаха, и този един беше Метусалем.
Той бе доловил всяка дума от тези преговори и тъй като много добре можеше да обгърне всичко с поглед, внимателно наблюдаваше лицата. Най-напред му бе направило впечатление, че чертите на младия мандарин притежават удивителна прилика с тези на Лианг-си. Странна случайност! Но по-важно бе поведението на този млад служител, който вече притежаваше твърде желаната титла «моа-се», макар едва да бе прехвърлил двайсетте.
Той не правеше впечатление на човек, който лесно може да бъде измамен. Въпреки сегашната му любезност, в него се забелязваше някаква самоувереност, изчаквателност, които не съумяваше напълно да скрие. Дегенфелд имаше чувството, че този мъж държи в ръцете си някаква невидима примка, която ще стегне внезапно около Лианг-си. И студентът подозираше от какво естество е тази примка.
Колкото и умело да се бе държал Лианг-си, все пак бе допуснал една голяма непредпазливост. Той на няколко пъти бе назовал дебелия «минхер», а и Търнърстик си бе послужил с тази дума. В Макао, Хонконг и Кантон имаха немалко холандци, с които китайците влизат в контакт и са запомнили и употребяват немалко от често срещаните думи. Чуе ли немецът думата «мосю», то със сигурност ще сметне въпросния за французин. Нарекат ли някоя дама «лейди» или «мис», тя много вероятно е англичанка или американка. Следваше да се очаква, че думата «минхер» не е непозната в Кантон, и можеше да се приеме, че човек с качествата на мандарин ще знае няколко холандски думи. Беше ли такъв случаят, то той щеше да знае, че един чужденец, към когото се обръщат с минхер, няма как да е лама от Лхаса.
Лианг-си откликна на подканата на служителя. Той се обърна към Търнърстик и рече: