Командването води, както беше вече споменато, капитанът, наричан хо-чинг, което буквално значи «старият корабен фенер» и се отнася и за пилот. Негов дълг е да води кораба денем и нощем и да съблюдава онези пунктове, за които се отнася курсът му. Това е много уморителен пост, затова има Хо-чинги, които заспиват дори прави. Независимо че той е командирът, матросите му се подчиняват само ако заповедите му им отърват. В други случаи го хулят и ругаят открито и вършат или отказват каквото на тях им харесва.
Неговият най-близък подчинен е кормчията, наричан «то-кунг». Той стои на кормилото и се подчинява ту на Хо-чанг, ту на моряците, според моментната си изгода.
Матросите се делят на две подразделения — тау-му или стоящи отпред, и хо-кех или другари. Това разграничаване е приблизително както между нашите старши и младши матроси. От тези хора всеки може да заповядва на другия, ала никой не желае да се подчинява. Ако няма нищо за правене — всички са налице, но ако трябва да се свърши някаква по-тежка работа — те изчезват.
Освен това има писар, за да води сметките, артелчик, който по цял ден дъвче и преглъща, а онези, към които не е благосклонен, оставя да примират от глад. По петите го следва готвачът. При постъпването си на служба той обикновено е сух като чироз, ала много скоро си пуска представително шкембенце. Има и няколко бербери — крайно необходими хора, тъй като денят на смъртта на императора е единственият ден, в който китаецът не си позволява да се обръсне.
За да не се забрави още една важна личност, трябва да се спомене хианг-кунг, преведено «кадящ благовония». Това е корабният свещеник, който се грижи за богослужението или по-точно за идолопоклонничеството. Тази обязаност обаче се състои само в това, всяка сутрин и вечер да запали определен брой благовонни пръчици.
Всеки член от екипажа гледа на работа си като на някакво странично занимание. Най-важна е за него търговията, която иска да върти и за чиято цел е заел сегашния си пост. Всеки има право да качи на борда определено количество стоки; веднага щом пристанат някъде, всички се втурват презглава със стоките си или пък примамват купувачи и всеки се посвещава на своята далавера, без да го е еня за останалите. Дали джонката ще стигне по-рано или по-късно до местоназначението си, това за тези хора е безразлично. Хо-чанг трябва да се съобразява с тях; с принуда не може да постигне нищо и често се вижда заставен да измоли с раболепна любезност онова, което всъщност би трябвало да изиска със строгост.
Човек добре може да си представи как са приютени пътниците на една такава джонка. Да, има съдове, на които моряците са завладели всички помещения. Дойде ли после някакъв пасажер, когото собственикът е приел, то той може да си помогне единствено като уговори някой моряк да му отстъпи мястото си срещу допълнително възнаграждение. Така стоят нещата с прочутите лунг-йен.
Горко обаче на пасажера, който се възползва от някоя съмнителна джонка! Той мисли, че си има работа с почтени, макар и груби, но все пак честни хора, и по нищо не личи, че е тъкмо обратното. Пътем маската пада, той бива ограбен и умъртвен.
А такива пиратски джонки има все още много. Правителството е кажи-речи безпомощно срещу тях. Десет военни джонки не се осмеляват да нападнат същия брой пиратски, защото знаят, че небоеспособният им екипаж ще падне в ръцете на пиратите, и ще идат всички под ножа. Ето защо не плават прекалено надалеч, изпушкват няколко центнера барут, крещят и реват до пресилване, обръщат, принасят в жертва няколко чаши чай на морското божество Мат-су-по и пращат доклад на властите за някаква чутовна победа, която няма как да е била възможна, понеже битка изобщо не се е състояла. Така на пиратите не се случва нищо, докато някой път крайцерът на някоя европейска морска сила не простреля няколко от тези кианг-лунг или «речни пирати», както ги нарича народът, така че и хора и мишки се понесат към дъното. Но става така, сякаш после десет живи се появяват на мястото на един мъртвец…
Когато Синьочервеният Метусалем и четиримата му спътници стигнаха откъм страната на китайските плавателни съдове, видяха пристанали там джонка до джонка — коя от коя по-чудати и гротескни. Каква разлика само между тези кораби и европейските от другата страна! Докато за нашите моряци е въпрос на чест корабът им да е максимално чист и спретнат, като се заемат с чистене и излъскване още далеч преди акостирането, то тези джонки изглеждаха така, сякаш никога не са виждали и капчица вода над ватерлинията си. По борда и въжетата висяха мръсни дрипи; отвсякъде надничаха мръсни мъже с мръсни лица, които се държаха с мръсни ръце. Между кея и бордовете циркулираше каква ли не мръсна гмеж, а във водното пространство зад корабите шетаха насам-натам мръсни лодки с мръсни пасажери. На самия кей имаше мръсни сергии с мръсни продавачи, а между тях мръсни амбулантни търговци рекламираха мръсната си стока.