— Аз уведомих хианг-кунг, че желаете да гледате конг-пит. Той на драго сърце би позволил, ала не бива, защото вие после сигурно ще напуснете кораба, за да дойдете едва на заранта отново на борда.
— Така възнамеряваме действително — потвърди Дегенфелд. — Но защо това обстоятелство да е пречка?
— Защото сетне Кинг-пит няма да се сбъдне. Който е присъствал на него, не бива да напуска кораба до отплаването му, както се самоподразбира.
— И що пък за щуротия е това «кинг-пит»? — осведоми се капитанът на немски. — Вие знаете ли, Метусалем?
— Чел съм за него — отговори запитаният. — «Кинг-пит» буквално означава «слизане до четката». При китайците това е писането с духове, подобно безсмислиците у нас при разиграването на масичка или спиритизма.
— Писане с духове? Трябва да го видя! През целия си живот още не съм виждал дух, нито пък съм получавал писмо от такова същество.
— Ik ook nog niet; ik wil ook zien schrijven deze Kerel van ginds (и аз още не; аз също искам да гледам как пише този тип от оня свят) — обади се минхер.
А Рихард помоли:
— Дух, който пише? Скъпи вуйчо Метусалем, и на мен ще достави удоволствие да го видя. Не можем ли веднага да останем тук?
— Че защо не? — отвърна Готфрид фон Буйон. — Таквиз призрачни истории за мен всякогаж са били подозрителни. Духовете нивгаж не ма импонират. Единственият почтен дух си е само оня от шишетата. Ама ’се пак бих си позволил еднъж да видя някой дух с пен-тзе, с плитка, и са надявам нашият Метусалем да го направи възможно.
— Хм-м! — сви рамене споменатият. — Какво ни пречи да останем още сега тук? Малкото, което имаме още да свършим на сушата, скоро ще бъде уредено, така че се подчинявам на желанието ви.
Той го каза на капитана. Онзи веднага изпрати няколко души да напазаруват за пътниците онези неща, които Метусалем смяташе за необходими. Един от тях трябваше да отиде до хотел «Хонконг» и да съобщи на съдържателя, че гостите няма да се връщат; манхер му даде писмено удостоверение.
Когато всичко това бе организирано, на пасажерите бе позволено да разгледат вътрешността на кораба и да видят със собствените си очи койките или по-точно каютата, която щеше да им служи като местопребиваване.
Джонката и в своята вътрешност правеше чест на своя майстор строител и командващите офицери. Капитанът увери, че се чувства напълно сигурен от разбойниците, тъй като «Кралица на водите» била най-бързият ветроход в Китайско море.
До Кантон корабът щял да плава с баласт и едва там щял да вземе товар, тъй като предишният бил разтоварен тук, в Хонконг. В трюма имало само известен брой големи, тежки сандъци. Те съдържали машинариите на някаква голяма ракиджийница, която щяла да бъде построена край Кантон, и чийто собственик бил поръчал машините от Европа. Те били взети от «Кралица на водите» в Сингапур.
Така разказа хо-чанг и пътниците нямаха никаква основателна причина да поставят под съмнение достоверността на сведенията му.
Глава 6
Заклинание с духове
Отреденото за пасажерите помещение се оказа доста просторна каюта. Тя беше празна наистина и застлана само с една рогозка, ала толкова висока, че човек можеше да стои изправен вътре, и с такава дължина и ширина, че петимата пътници имаха предостатъчно място. А след като изпратените на сушата моряци донесоха поисканите завивки, тя се превърна в много удобен кът за нощувка.
На пасажерите стана приятно, че за тяхното специално обслужване бе прикрепен към тях един матрос, който владееше поносимо английски. Той нямаше монголски черти, беше дребен и сух и сподели с тях, че е малаец и е научил английски в Източна Индия. Беше много любезен и надомъкна разни предмети, които му се струваха подходящи да добие каютата обитаем вид.
От само себе си се разбира, че корабните офицери си имаха и друга работа, а не само да се занимават с пасажерите. Последните се настаниха един до друг на палубата, за да изчакат завръщането на пратениците, които по китайски маниер се бавеха необикновено дълго. Междувременно се бе стъмнило и малаецът закачи в тяхна близост един книжен фенер. После седна така, че да може веднага да чуе заповедите им. Дали щеше да се вслушва в техния разговор, им бе все едно, тъй като си служеха с немски — език, който тук най-вероятно никой не разбираше.
Най-после пристигнаха матросите със закупените предмети и трябваше да ги отнесат в кухнята. Пасажерите естествено също отидоха нататък. Това даде на малаеца възможност да се отправи незабелязано от тях към капитана, при когото в този миг се намираше свещеникът.