Предварително се отрязва със съответните церемонии от някое кайсиево дърво един тънък клон. Същевременно хората се извиняват на дървото за причиненото нараняване, като изрязват на кората му знаци, които му казват, че клонът ще бъде използван като «четка на духа». После набавят парче бамбук, дебело един цол и около един фут дълго. Кайсиевият клон се оформя като четка и се пъха точно в средата на бамбуковото стебло, така че да образуват латинската буква «Т».
Медиумът хваща това приспособление с изпънати нагоре ръце за двата края на бамбука, като кайсиевата четка сочи напред, и придържа после четката над някоя маса, чийто плот е посипан с фин, гладко заравнен пясък. Сега духът може — като въздейства на ръцете на медиума и води четката по пясъка — да отговаря на поставените му въпроси.
От неестественото положение ръцете скоро започват да треперят, ала за трениралият медиум не е трудно да възпроизвежда четливи йероглифи по пясъка. Самоподразбира се, че при щекотливи въпроси винаги се дава отговор, допускащ различни тълкувания, от които едно навярно ще се сбъдне и ще налучка вярното.
Тъй като конг-пит се разглежда като религиозен акт, може да се предприема само с определени церемонии. Освен това духът трябва да се легитимира. Трябва да съобщи името си, своето положение и династията, при която е живял като човек. Колкото е по-стара последната — в данните обаче не са от значение неколкостотин или дори хиляда години — с толкова по-голямо благоговение се отнасят към духа.
Когато мъжете стъпиха на палубата, беше тъмна нощ. Между средната и задната мачта висяха книжни фенери, които осветяваха задоволително пространството. В близост до вече спомената маса, съдържаща светите дарове за духа, стоеше втора, която бе покрита с равен слой пясък. Екипажът образуваше около това място кръг, в който хо-чанг въведе немците. С помощта на сандъци там бяха приготвени за тях места за сядане.
Когато всички се настаниха под всеобщи поклони, свещеникът пристъпи напред и подхвана, естествено на китайски:
— Ние възнамеряваме да се допитаме до някой дух относно протичането на нашето плаване. Изпълнени сме за тази цел с най-сериозни, възвишени убеждения и ще отправим нашата молба към Мат-су-по, величественият суверенитет на морето.
Той даде знак, при който бяха донесени две кресла и статуята на морското божество. Той постави двата стола плътно един до друг от едната страна на отрупаната с жертвени дарове маса и покани божеството да заеме почетното място. Тъй като в Китай знатният сяда отляво, то скулптурата бе поставена във въпросното кресло, докато празният все още стол бе отреден за очаквания дух.
Сега свещеникът извади някаква жълта, изписана хартия и прочете високо съдържанието й. То гласеше:
«Ние сме приготвили тази вечер Сам-ху и други дарове и умоляваме нашия могъщ бог-покровител да ни повика някой всеведущ дух, на когото да можем да поставим нашите въпроси. Ще го посрещнем там при корабната стълба.»
Той изгори хартията и разпръсна пепелта във въздуха. Възникна една неколкоминутна пауза на очакване, защото все пак трябваше да се предостави време на божеството-покровител да намери подходящ дух. Докато траеше тази пауза, свещеникът покри идола с една кърпа, за да загатне, че морското божество е заето с «търсене» надуха и следователно отсъства.
После отстрани покривалото. Статуята стоеше на мястото си — божеството значи се бе върнало и вероятно беше довело някакъв дух, който сега чакаше долу при трапа. Ето защо духовникът даде знак на хочанг и то-кинг да отидат и го доведат.
Двамата офицери отидоха до стълбата и призоваха високо и учтиво духа да се качи горе и седне при тях. Както изглежда, той се отзова на поканата, тъй като те го поведоха помежду си, като му се кланяха непрекъснато. Свещеникът го посрещна със също така дълбоки поклони и го помоли най-почтително да заеме мястото си на приготвения за него стол. Тази сцена бе така странна, че немците едва съумяваха да потискат смеха си. Духът естествено беше невидим и по тая причина поклоните и отравяните към него слова изглеждаха извънредно комични.
Всички въпроси, задавани на някой дух, трябва да се записват на лист, който после се изгаря, за да се придаде, както се смята, духовна форма на изписаните йероглифи. Свещеникът написа най-напред въпроса дали «движещият се сред облаците» дух се е явил, изгори хартията и пръсна пепелта във въздуха. След това хвана четката на духа по описания начин и я задържа над посипаната с пясък маса. Ръцете му започнаха да треперят, инструментът се задвижи и кайсиевият клон тръгна доловимо за слуха по пясъка. Метусалем погледна — там бе ясно записано: «То», т.е. пристигнал е.