— Досега не знаех, че духовете ядат месо. Вероятно те имат особено предпочитание към онова печено, което бяхте сервирали. Ще бъдете ли така добър да ми кажете от какво животно беше месото?
— Беше джи, най-доброто ястие, което изобщо може да има. Затова духът не ни остави за жалост нищичко.
Докато се връщаше при спътниците си, които по време на този разговор бяха стояли настрани, той тайно се подсмихна на това джи. Съобщи им, че са поканени на вечеря и добави усмихнато:
— Но минхер ван Ардапеленбош навярно няма да може много да си позволи.
— Waarom niet? (Защо не?) — попита дебелият. — Ik heb evenwel al weer honger? (Аз въпреки всичко съм вече гладен.)
— Манхер, възможно ли е? Що за стомах имате!
— Ja, mijn maag is goed, m ar mijn buik niet. Hij is zo zwak. (Да, стомахът си ми е добър, ала коремът — не. Той е така слаб.) — Той постави с печална физиономия ръце на търбуха си и запита после Метусалем с настоятелен тон:
— Wet zegt het woordenboek van de buik?
— Какво казва речникът за корема? Нека не обсъждаме това. Аз считам за много по-интересно да ви запитам дали знаете какво месо сте ял.
— Печено телешко.
— Не. Не е било теле, а джи.
— Джи? Не познавам такова.
— Не знаете какво е джи? Я отгатнете тогава!
— Добре, животно ли е?
— Да, животно е.
— Може ли да лети?
— He, не може да лети.
— Да плува?
— Да, може да плува.
— А да тича?
— Може и да тича.
— От ловец ли е било застреляно?
— Не, не е било застреляно от ловец. Никой ловец не стреля по него, защото то оказва най-добра помощ при лова.
Кръглото лице на минхер видимо се удължи.
— О, моя Холандия и Нидерландия! — възкликна той уплашено. — Да не е куче?
— Да, куче е. «Джи» означава куче. Не знаете ли, че в Китай отглеждат специална порода кучета, които бързо се угояват, за да ги колят после и консумират?
— Кучешко месо, ял съм месо от куче! — изкряска дебелият.
Той скочи от мястото си и понечи да се затича, ала явно му дойде друг ум. Завъртя се отново, плесна доста енергично ръце и извика:
— Neen, en driemaal neen, en duizendmaal neen! Wat in de maag dat moet ook in de maag blijven! (He, три пъти не, хиляди пъти не! Което е в стомаха ми, трябва да си остане в стомаха!)
— Дори и да е куче! — ухили се Метусалем.
— Ja, de hond moet blijven! Ik eet er nog gebraden viees bovenop. (Да, кучето ще остане! Върху него ще добавя още печено.)
Всички се засмяха. А той седна отново на мястото си и по неговото тлъсто, доволно лице не се забелязваше ни най-малка следа от погнусата, която току-що бе изпитал.
— Тъй, погребахме кучето — продължи Синьочервеният. — Сега нещо друго! Не се ли учудихте на отговора, който духът даде на моя въпрос?
— Извънредно много! — обади се Търнърстик. — Беше доста странно.
— Да. Навярно всички сме на мнение, че не става дума за дух. Свещеникът дава писмените отговори по свое усмотрение, а не под въздействието на някакво свръхестествено същество. Той следователно трябва да знае каква цел преследваме в Китай. Узнал го е, но от кого?
— От мен ни думица! — увери Готфрид.
— Van mij ook niet! (От мен също не!) — врече се тържествено минхер.
— Напълно го вярвам. Възможно е единствено обяснението, че сме били подслушани, и то тук на кораба. Кога говорихме за нашите намерения? Когато седяхме в каютата си преди мръкване. И кой от екипажа беше тогава при нас? Малаецът, който ни прислужва. Значи той трябва да е бил онзи, който е предал подслушаното на свещеника.
— Но как ша е възможно т’ва? Та нали говорехме на немски.
— Не може ли един малаец да е влизал в контакт с немци? И този човек наистина ли е такъв, за какъвто се представя? Вярно, лицето му е обръснато, но има такава гъста окосменост, което не се среща сред малайците. Цветът му не е много мургав, а за изпъкнали скули и дума не може да става. Към това се добавя, че неговият английски има един своеобразен американски оттенък. Говори завалено, ала от време на време употребява съюзи, с които може да си послужи само някой владеещ свободно езика. На всичко това преди туй не отдавах значение, но сега съм обхванат от подозрение и се сещам. Почти съм сигурен, че е янки, а при това положение не е за чудене, че разбира немски, тъй като в Съединените щати има милиони наши сънародници.
— Един янки сред китайски моряци? — усъмни се Търнърстик. — Може ли някой дотолкова да се самозабрави?
— Защо не. Не би ли могъл да избяга по някаква причина от кораба си?
— Хм-м! Такова нещо всъщност често се случва. А тия типове с плитките на драго сърце ще приемат наистина някой опитен моряк. Ако сте прав, то нехранимайкото е дезертьор, от когото нищо добро не може да се очаква.