Търнърстик не желаеше нито да си разчеква устата с голямата лъжица, нито притежаваше умението да си служи с квай-тце. Без много-много да се церемони, той изпи супата направо от чинията, което му спечели тайните презрителни погледи на китайците. Другите трима обаче се справиха добре, като изгребаха с пръчиците необичайния бульон до последната капчица.
— Изискано, изключително изискано! — рече капитанът, примлясквайки с език.
— Да, така е! — кимна дебелият с доволство. — Великолепно, нямам думи!
— Наистина ли беше толкова великолепие, толкова превъзходно? — попита го Метусалем.
— Разбира се, на мен много ми хареса!
— А знаете ли какво ядохте?
— Естествено! — намеси се Търнърстик. — Селенгейнови гнезда!
— Глупости! Тези негодници да ни нагостят с индийски птичи гнезда! Това и през ум не би им минало, дори и да имаха такива.
— Добре де, какво ще е било тогава?
— Говежда кожа, ситно нарязана и варена до желиране. По този начин се получава бульон, който горе-долу прилича на онзи от птичите гнезда.
— По дяволите! Ако е така! Нима в Китай ядат дори кожите на воловете и кравите?
— Действително. Даже се смята за отлично блюдо.
— О, мой Боже, о, Създателю мой! — изплака тутакси дебелият, като се хвана за корема. — Ik ben ziek, ik ben ziek!
— Линеете? Болен сте? Че какво пък ви има?
— Ik heb een gezwel in de maag.
— Язва в стомаха? Хм-м!
— En een aanval in de Lever. Wat zegt het woordenboek van de lever? (И криза в черния дроб. Какво казва речникът за черния дроб?)
— Кризата ви в черния дроб сигурно не е с такава острота, че да ни принуди да се обърнем за съвет към медицинския справочник. Я погледнете, идва ново блюдо! Това са, както изглежда, морски раци.
Лицето на дебелия мигом просветна.
— Zeekreeften? — провикна се той. — Слава на Бога, ще ги ям!
Взе си най-големия омар от сервираните и от радост пред тоя «Zeekreeft» (морски рак) напълно забрави «Gezwel» (язвата) и «Aanval» (кризата).
След това ястие като последен номер на менюто имаше варена риба. То явно не преливаше от гозби. Домакините изглежда бяха предвидили повече пиене отколкото ядене, защото между всяко блюдо чашите биваха на два пъти пълнени със сам-ху, и тъй като Хо-чанг винаги изпиваше своята на екс, гостите трябваше да следват примера му. Добре приготвеното сам-ху е леко опияняващо, напомнящо арак питие, което китайците много обичат.
През моряшкото гърло на Търнърстик се бяха плъзнали някой и друг силен ром и грог, а минхер ван Ардапеленбош се бе наслаждавал на толкова много джин, че сам-ху не представляваше никаква опасност за тези двамата.
— Нека пием и видим дали те нас, или ние тях ще свалим под масата — каза първият.
— Да, нека пием храбро! — кимна дебелият. — Аз пия като някой речен кон.
Метусалем и Готфрид имаха зад гърба си не едно и две ведра «Turkenblut» и също не се бояха от сам-ху. Рихард обаче само сръбна от първата чаша и повече не я докосна. На повторната подкана на Търнърстик да опита още една глътка, той отговори:
— Аз по начало не мога да пия ракия, а тая сега още по-малко. Прекалено горчива ми е.
— Твърде силна, навярно искате да кажете.
— Не. Има някакъв горчив привкус, който ме отвращава.
— Хм! Марципан, разбира се, не е добавен.
И той като другите мислеше, че този привкус сам-ху трябва да го има. Също така малко като тях обърна внимание на факта, че празните чаши биваха напълвани зад паравана от географски карти. В противен случай би забелязал, че ги наливат от два съда — в единия от тях се намираше сам-ху с опиум, който получаваха само гостите.
Нюфаундлендерът седеше между господаря си и Рихард Щайн. Той не се отделяше от тях нито за миг и наблюдаваше всяко движение на китайците с враждебен поглед. Приближеше ли случайно някой до него, той оголваше зъби и ръмжеше заплашително. Да, когато Хо-чинг нареди да му донесат парче месо, той се спусна да захапе не месото, а ръката на човека. Не го взе дори и когато му го поднесе лично Метусалем. За щастие мнителността на кучето бе точно толкова голяма, колкото непредпазливостта на неговия господар. Така че надеждата на китайците да умъртвят по този начин животното, се оказа напразна.
Толкова по-голям труд те си даваха да подканят гостите да пият и това действително им се удаде къде по-добре. Само се бяха измамили, като си мислеха, че ще ги напият чак толкова лесно — четиримата пиеха като прочутите тъкачи от студентската песен.
Затова пък въздействието на сам-ху при китайците много скоро си пролича. Синът на Средното царство въобще не притежава умението да носи силни спиртни питиета, и ето как хо-чинг забеляза, че оризовата ракия проявява у него един нежелателен ефект. Поведението на другарите му издаваше, че и те са започнали да оплитат конците. На това трябваше да се попречи, тъй като с пияни хора не би съумял да изпълни плана си. И тъй, той нареди да наливат в неговата и техните чаши слаб чай, което гостите нямаше как да разберат, понеже запарката имаше почти същия цвят като сам-ху.