— Трудно и рисковано начинание! Но при сегашния вятър става. Не исках да развързваме пак моряците, погледнете им физиономиите! Голям страх се чете в очите им. Знаят, че за тях е дошъл Съдният ден.
Параходът приближи шумно, мина непосредствено край тях, даде обратна пара и спря. Цялата палубна вахта се намираше на щирборда и гледаше насам. Командирът стоеше на мостика и оглеждаше с остър поглед джонката, а палубният офицер извика на китайски:
— Джуен ахой! Нан-тао «Шуи-хой»?
— Небеса! — възкликна Търнърстик. — Та това китайски ли е? Как можа да го издрънка! При това без ни едно окончание!
— Разбира се, че е китайски — отговори Дегенфелд. — Той извика: «Джонка, ахой! Наистина ли си „Кралицата на водите“?» Първо минаха край нас, за да прочетат името на джонката.
И като се обърна към крайцера, извика на английски:
— Пиратската джонка «Шуи-хой», завладяна от нас, петима европейци. В трюма има шейсет души, люкът е закован. Молим за спешна помощ!
Палубният офицер се обърна към коменданта на мостика, размени няколко думи с него и после запита:
— Who are you? (Кои сте?)
— Трима немски студенти, един холандски плантатор и Фрик Търнърстик, американски търговски корабен капитан.
— Търнърстик, Търнърстик! All devils! Къде е старият морски вълк? — запита бързо командирът.
— Тук съм! — отговори капитанът, с една ръка на кормилото, а с другата размахал тръстиковата си шапка. — Ах, възможно ли е! Едва сега виждам лицето. Капитан Бийдъл, как е възможно!
— Хей! Търнърстик, вие сте наистина! Ама кой дявол ви е подтикнал към мисълта да се напъхате в тоя езически тоалет?
— Той съответства на сегашния ми ранг. Аз съм Тър-нинг сти-кинг куо-нган та-ху-тсианг.
— Кукувицата нека ви разбира! Разбира се, отново някаква ваша приумица! Още като видях джонката и ми обърна внимание. Не й хванах вяра. Трябва вече да я познавам. Не повярвах и на твърдението на вашия съсед. Но след като виждам вас на щурвала, вярвам на всичко. Ще трябва да отскочим при вас!
— Да, заповядайте! Изпратете предобедната вахта!
— Какво? Половината екипаж!
— Необходимо е. Имаме над шейсет пирата в трюма.
— Добре! Любопитен съм да чуя как е станала тая работа. Навярно пак някой майсторлък на Търнърстик!
Палубният офицер извика познатото «Rise out, quartier, in the Name of God» и скоро силните сини униформи се изсипаха от люка. Лодката и бордовата стълбичка бяха спуснати и Търнърстик помоли Готфрид и Рихард да спуснат стълбичката и на джонката. Капитан Бийдъл предаде командването на кораба, за да се отправи лично към «Кралицата на водите».
Застанал при щурвала, Търнърстик се провикна радостно насреща му. Те се познаваха от по-рано, често се бяха срещали и сега си разтърсиха с радост ръце. Въпреки сериозността на ситуацията командирът се изсмя високо, като разгледа внимателно облеклото на Търнърстик. Онзи обаче остана много сериозен и каза:
— Какво има тук да се смеете, сър? Сега аз съм генерал-майор, а че си разбирам занаята доказва фактът, че предавам в ръцете ви повече от половин стотица пирати заедно с джонката им!
— Зная вече! Та нали ви познавам! Но само петима мъже, наистина ли само петима мъже? Кажете, как е възможно това?
— Един приятел китаец също участва, ще ви разкажа всичко. Всъщност славата не принадлежи на мен, а на нашия Синьочервен Метусалем тук.
— Синьочервен? Метусалем? Хм! — рече Байдъл, като огледа проучвателно Дегенфелд. Види се не само Търнърстик му изглеждаше комичен, ала той си направи труда да остане сериозен.
Търнърстик му разказа с няколко думи преживяното приключение. Комендантът сега стана много сериозен.
— За Бога — възкликна той, — та това наистина е дело, на което човек трябва да отдаде всяка почит! В студентска галауниформа да дойдеш в Китай е… хм! Но вие така сте се държали, че трябва на всички ви да стисна ръката.
Той го стори и продължи, като хвърли изпитателен поглед на палубата:
— Вече ви казах, струва ми се познавам тази джонка. Ето защо наредих да питат дали наистина е «Шуи-хой».
— Тя е естествено.
— Тъй ли? Хм-м! Бих се обзаложил, че имам пред себе си по-скоро една стара познайница, която за съжаление на няколко пъти ми се е изплъзвала в плитчините, където не мога да я последвам. Един моряк ще познае даден кораб, ако ще и десет други имена да му сложат. Аз съм убеден, че този съд е прословутият «Хаи-лунг» (морски дракон). Но нека погледнем.
Неговите хора стояха строени в пълна бойна готовност. Той даде знак на Търнърстик да го последва, качи се на предната палуба и се наведе над носовия парапет.