Той зашари отново напред-назад, дърпайки плитката си. Метусалем се размърда на стола, сбърчи чело, дръпна порядъчно няколко пъти от лулата и после каза:
— Така заплетено и объркано действително не си представях нещата. Не помислих, че онзи, в чиято близост или имот се извърши престъпление, ще стане по този начин съпричастник. Не бива да допуснем деянието, защото иначе при всички случаи ще споделите наказанието. Но не можем също така и да го предотвратим.
— Истина е, истина! Посъветвайте ме, помогнете! Ще ви бъда много, много благодарен!
— Хм! Какъв ли съвет би могъл да даде човек! В крайна сметка и аз самият ще се озова в опасност, ако се разбере, че съм подслушвал тези негодници. Извинете за момент. Искам да се допитам до моя спътник.
— Не ви ли е слуга?
— Слуга и приятел.
— Но той нали чу всичко. Защо не говори?
— Не разбира напълно езика на тази страна. Той е умна глава, голям хитрец. Справедливостта и закона тук не могат да помогнат. Единствено хитростта би съумяла да доведе спасението.
— Тогава го питайте, бързо, бързо!
Метусалем обясни на своя Готфрид как стоят нещата. Онзи го изслуша внимателно и каза:
— Да-а, когат’ така наречените умници не знаят вече к’ви да ги мъдрят, тогаз са обръщат към така наречените глупаци. Колата е затънала достатъчно дълбоко в калта. Никой човек и никой Метусалем не мож’ я измъкне. И трябва да са впрегне старият Готфрид, та да я извлече на сухо! Я ми подайте, моля, мундщука!
Той посегна към края на лулата.
— За какво?
— За да стимулирам и освежа моето духовенство! Едно добро спъване подсилва разсъдъка и природната интелигентност. Т’ва наистина е против субординацията, ама в тоз случай ’се пак ша ми позволите.
— Е, на пуши!
Готфрид направи няколко крепки дръпвания, промърмори си нещо замислено, опъна още няколко пъти, изкашля се, смукна още веднъж, но яката, издуха дима на солидна струя, върна мундщука на Метусалем и каза:
— Добре си го бива!
— Е-е, нататък!
— А и помага!
— Значи ти хрумна някаква идея?
— Най-простата в целия свят.
— Карай без заобикалки!
— Добре де, само търпение! Аз си представям нещата по следния начин: к’вото ти на мен, таквоз и аз на теб!
— Как тъй?
— Той иска да му закопае у нас, сега ний ша му закопаем него.
— Идиотщини! Иди, че го разбери! Я си говори немски, съобразно граматиката!
— Щом аз ша съм оня, дет’ ша вади кестените от огъня, то граматиката трябва да са нагоди по мен, а не аз по нея. Имам предвид: той иска да му закопае в нашата градина, хубаво, тогаз ний ша му закопаем в неговата, именно чичо Идол.
Лицето на Метусалем прие израз на радостно изумление и той възкликна:
— По дяволите! Готфрид, прав си, прав си действително!
— Нали? Готфрид всякогаж е прав! По тоз начин нашият приятел няма да попадне в никаква опасност. Верният съсед прави донесение, полицията идва и рови тук, ама не намира нищо. Докат’ тя си пъха дългия нос, правим ний донесение.
— Грандиозно! Това е единственият правилен изход!
Той преведе готфридовия план на китаеца. Онзи се хвана несигурно пак за плитката.
— Това е също така опасно! — издума.
— Но единственото, което можете да сторите. Винг-кан навярно също има градина?
— Да. Тя е точно колкото моята голяма, само един зид ги разделя.
— Това ви улеснява. Изчаквате да заровят статуята при вас, измъквате я после бързо и я заравяте у съседа.
— А ако ме спипат на местопрестъплението?
— Тъкмо това не бива да позволявате да се случи. Трябва да действате предпазливо. Винг-кан не подозира, че нещата са ви известни. Значи още по-малко ще подозира, че ще му прехвърлите бога.
— Но за тая работа аз самичък съм твърде слаб.
— Ние естествено ще ви помогнем, и то с най-голямо удоволствие.
— Колко благодарен ще ви бъда! Но в такъв случай ще трябва още отсега да останете при мен. По-късно няма да можете да дойдете.
— О, напротив. Улицата може все така да си бъде затворена. Та ние живеем в съседство, у Тонг-чи.
Сега ювелирът направи съвсем нова физиономия. От чиста изненада и страх той дори не ги бе посрещнал с предписаната учтивост.
— При Тонг-чи? — запита. — Да не би вие да сте чужденците, които са го спасили?
— Хм-м! Какво знаете за тая работа?
— Той е много високопоставен и богат мандарин, а аз съм само един търговец. Моята съпруга е даже дъщеря на просешки крал. При все това жената на Тонг-чи от време на време се качва на перваза откъм градината си, за да си поговори с моята. Оттам знам, че неотдавна Тонг-чи отсъства по-дълго, отколкото бил казал. Жена му беше много угрижена. Опасяваше се да не му се е случило някакво нещастие. Тези дни тя се доверила на моята съпруга, че мъжът й си е отново тук. Намирал се в голяма опасност, от която обаче го избавили пет или шест непознати мъже, които не били от Китай. Казала още, че тези чужденци са поканени и ще дойдат на гости у Тонг-чи.