— Значи вътре сигур има сто бога?
— С такива числа човек тук не може да бъде категоричен. Но има храмове, в които се намират по неколкостотин идоли и фигури.
— Пек…пек…пек… как беше името? — попита Търнърстик.
— Пек-тиан-чу-фан.
— Мизерен китайски! При това няма ни едно-едничко окончание. Преди малко страшно се ядосах. Стоях в градината и чух целия разпит, ама и една-единствена дума не можах да разбера. Изобщо намирам, че тук в града се говори ужасно неясно. Хората много трудно се оправят. Би трябвало да вземат уроци при мен. Вече да съм им втълпил правилните окончания!
— Бих желал да ви видя като преподавател — ухили се студентът.
— Да не би да мислите, че не бих се справил?
— О, напротив! По отношение на окончанията бихте се справил даже великолепно.
— Това исках да кажа!
— Но корените, основните думи! Такава една дума често има много разнообразни значения, например думата «чу» е равнозначна на: господин, стълб, бастун, кухня, подпора, свиня, стара жена, сготвям, извършвам, троша, цепя, кърпя, щедър, малко, благосклонен, измокрям, пленник, роб и т.н., според това дали е изговорено меко или твърдо, удължено или бързо, тихо или рязко. И всяко от тези различни значения си има после отново своето преносно приложение, така че се изисква най-прецизно ударение, за да може да се разбере какво се има предвид. Така приветствената дума «чинг» има и други значения, далеч надхвърлящи петдесетте, сред които се срещат предмети, свойства и дейности напълно противоположни едни на други.
— И това се подразбира от произношението?
— Всъщност би трябвало. Но дори и говорните способности на един китаец често са недостатъчни за тая цел и за да не остане съмнение, се прикачва една пояснителна дума. «Фу» означава «баща», но има и няколко други значения. Ако трябва да се употреби като «баща», тогава се прибавя думата «чин» — родство, и става фу-чин; «фу» в този случай следователно означава «баща».
— Я не ме задявайте с всичките тия ваши фу-чинси! Аз си ценя моите окончания. Когато кажа «моинг любезнанг приятеленг», всяко дете знае какво имам предвид, без да е необходимо да си изтощавам прекомерно езика. Иначе се присъединявам към нашия Готфрид утре да посетим храма. И аз съм любопитен да видя един такъв дом.
— Ние и бездруго ще разглеждаме града, така че ще минем край някой храм. Сигурно ще бъде един изпълнен с вълнения ден и ето защо предлагам да се оттеглим сега да почиваме…
Леглото, очакващо Метусалем, беше ниско, фино лакирано и много изкусно изписано с цветя. Дюшекът бе застлан с копринена покривка; за възглавница служеше едно извезано, напълнено с благоуханни треви руло, а завивката се състоеше от тегелирана на фигури коприна, подплатена с мек козиняк; от коприна бяха и завесите, ограждащи леглото от трите свободни страни. В един скъпоценен бронзов свещник гореше нощна свещ, а пред него бе поставен прорязан заслон, на който художникът бе изобразил пейзаж, залят от магическа лунна светлина. Луната всъщност се състоеше от пламъка на свещта зад картината.
По подобен начин бяха подредени и украсени и покоите на останалите. Над леглото на Готфрид висеше един фенер, който го настройваше за дома, тъй като притежаваше почти същата фигура на онзи дракон, който висеше в жилището на Метусалем, и пред който той бе държал преди отпътуването известна порицателна реч.
Като се изпъна сега на кревата и вдигна поглед към този фенер, той му кимна и заговори:
— Добра вечер, старий Драконе! Чинг, чинг, чинг! Висиш си ти тука над мен точно кат’ отвъд океана твоят приятел, пълно подобие и далечен роднина. Само не прави глупости, докат’ спя, защот’ не съм свикнал на таквиз работи! Да не ми се мяркаш в сънищата и не са пули толкоз! Чинг, чинг! Лека нощ!
Глава 12
Посещението на храма и последиците
Гостите спаха добре и дълго. Когато се събудиха, им бе сервиран чай в градината и узнаха, че мандаринът вече се е отправил към служебните си задължения. Беше заръчал на майордома да заеме неговото място при тях. Като чуха, че преди обяд той няма да се върне у дома, те помолиха управителя да приготви носилките.
Преди да потеглят, Метусалем направи обещаната визита на ювелира. Готфрид го придружи, крачейки зад него по обичайния начин, докато кучето вървеше отпред.
Ху-тсин ги посрещна много сърдечно и ги покани да влязат в семейната стая. Тя представляваше голямо помещение, което при необходимост можеше да бъде разделяно от плъзгащи се стени. Иззад една от тези стени пристъпи съпругата, която те вече бяха видели снощи на светлината на фенерите. Чертите на лицето й бяха монголски, ала много нежни и привлекателни. Тя им протегна двете си ръце и ги помоли да изпие чаша чай с тях, което бе прието с удоволствие.