Масата, край която заеха места, бе много по-ниска от тези у нас, а столовете съобразно нея имаха незначителна височина. Изискваше се практика и навик, за да се почувства човек удобно.
Естествено събитието от вчерашната вечер бе основната тема на разговора. Дегенфелд строго заповяда на китаеца да не разгласява нещата така, както в действителност се бяха случили.
Докато разговаряха, чуха приглушени детски гласове зад една от стените. На въпроса на Дегенфелд Ху-тсин отвърна, че там седят неговите деца и се занимават с четене.
Деца и да четат, в Китай! Това за Метусалем бе изключително интересно да се види. Той помоли да види малките и бижутерът избута стената настрани. Там до една малка маса седяха с текст пред себе си две момчета и едно момиче, най-голямото от които не беше на повече от единадесет години. Те веднага се изправиха, приближиха и се поклониха толкова дълбоко, че малките им тънки плитчици се преметнаха през главите. Сериозните, тържествени физиономии, които същевременно направиха, им придадоха извънредно комичен вид.
Метусалем помоли за книгата и хвърли един поглед, като я получи, на заглавието и втори по-продължителен на съдържанието.
— Считаш ли го за възможно, Готфрид — възкликна, — юношеско четиво!
— К’во? Юношеско четиво? Вярно ли? В Китай четиво за юноши!
— Да, с илюстрации и написано в рими.
— Т’ва за мен е ново! Не съм очаквал таквоз нещо при китайците!
— О, тук се намираш в голяма заблуда. В Китай може да чете по-голям процент от населението отколкото, да речем, във Франция.
— Ама наш’та немска младеж сигур превъзхожда тукашната, а?
— Естествено!
— Жалко, дет’ не мога да прочета нищо! Говоря наистина някоя дума и разбирам също, ама с четенето здравата накуцвам. И к’во всъщност е писано вътре? На к’во учат младежта тук?
— Само добро. Ето например:
— И к’во ша рече т’ва?
«Не учило дете, какво го бива, не учило момче, старец какъв струва?» Или по-свободно казано: «Който не учи като дете, става некадърник; който не учи като юноша с какво ще се занимава като възрастен?» Книгата има заглавие «Сантсцьо-кинг» — Книга на трите думи, защото всеки ред се състои само от три думи.
— Я още едно такова стихче, моля!
— С удоволствие. Ето друго:
Това означава: «Той пишеше на рогозка, бамбукова кора като хартия вземаше, тези хора бяха без книги и все пак учеха те прилежно.» На младия читател тук са представени примери от историята, достойни за подражание. Съвсем същата цел има и следващият куплет:
Което се превежда: «Той учеше за сиянието на светулките и отражението на снега, въпреки че от къща бедни бяха, не пропускаха те учението.» Приложените картинки илюстрират приведените примери. Аз самият не знаех, че тук има такива превъзходни текстове за юноши.
Хората много се зарадваха, че двамата възприеха с такова голямо удоволствие заниманието на децата. От благодарност за оказаната вчера голяма услуга мъжът отиде и донесе от дюкяна едно пълно със разни скъпоценности ковчеже и ги помоли да си изберат за спомен няколко предмета.
Метусалем поиска да откаже, но с това така оскърби добрите хора, че накрая се съгласи да приеме една дреболия.
Той получи една от онези резби от слонова кост, които могат да бъдат създадени единствено с безкрайното търпение на китаеца. Тя представляваше миниатюрна къщичка, не повече от цол дълга, толкова висока и едва наполовина широка и все пак беше къща, която се състоеше от партер и етаж с много заврънкулки. Партерът имаше четири прозореца, през които можеше да се види как в първата стая един китаец се храни, във втората — една жена да чете, в третата — един мандарин да пише, а в четвъртата — някакъв селянин да пуши. Етажът се състоеше от две стаи — в първата седяха мъж и жена, заети с някаква работа, а във втората спяха в четири легла децата им. И всички тези хора и предмети бяха въпреки микроскопичните си размери така фино, ясно и изкусно изработени, че явно производителят е бил майстор в занаята си и са му били необходими дълги години, за да завърши това прелестно произведение на изкуството.