— Какво толкова важно имаше да ти казва господин Бродерик? — тихо, но решително попита Мери.
— Моля?
— Видях ви да се вмъквате в библиотеката, докато танцувах с Хет — тонът на Мери бе обвинителен и издаваше неприкрито раздразнение.
— Нищо особено — отвърна Пенелопа, колебаейки се каква част от истината да сподели с братовчедка си. — Той е… много странен мъж.
Това си бе самата истина. Силни ръце, скрити в дантела, очи, които ту гледат лениво, ту те пронизват като ножове, глас, който кара сърцето ти да спира.
— Той е най-богатият и красив мъж в цял Чарлстаун и хлътна по теб още в мига, в който те зърна — Мери се прозина примирено. — Защо не погледна така мен?
Обикновено за Пенелопа бе изключително трудно да разбере кога Мери очакваше да бъде успокоявана и кога искаше просто да бъде оставена намира. Съдейки по състоянието й тази вечер, тя реши, че братовчедка й има нужда от утеха.
— Тази вечер забелязах не един и двама мъже да въздишат по теб — меко каза Пенелопа, — а докато танцувах с Хет Лаури, той през цялото време ме обсипваше с въпроси за теб. Искаше да знае какво възнамеряваш да правиш по време на престоя си в града. Не бих се учудила, ако те потърси още преди края на седмицата.
— Хет е още дете.
— Той е четири години по-голям от теб — възрази Пенелопа.
— И въпреки това е дете. Не съм детегледачка. Имам нужда от съпруг и е за предпочитане той да бъде мъж, а не хлапак.
— Ами ако въпреки всичко се влюбиш в някой хлапак? — гласът на Пенелопа звучеше закачливо, но съзнанието й бе при Максимилиан Бродерик и неговата опасна настойчивост. Мисълта, че е възможно да се влюбиш в някого от пръв поглед, й се струваше просто абсурдна. Най-напред трябваше да опознаеш другия, да започнеш да го харесваш, да му се възхищаваш и да го уважаваш и тогава може би идва любовта.
— Невъзможно — решително рече Мери. — Никога не бих направила грешката да се влюбя в неподходящ човек.
За романтично настроената Пенелопа подобна хладна пресметливост бе по-чужда дори от невъздържаността на Максимилиан Бродерик.
Винаги бе смятала, че ако е родена под щастлива звезда, един ден любовта ще я открие, но за разлика от Максимилиан Бродерик не мислеше, че това може да стане така бързо и лесно. Също толкова малко обаче приемаше пресметливата и хладнокръвна позиция на Мери.
— Не мисля, че ти избираш любовта — меко рече Пенелопа, неспособна да заличи спомена за устните на Максимилиан, които сякаш още горяха върху дланта й. — Мисля, че тя сама те избира.
Мери поклати глава отрицателно, но не каза нищо.
Пенелопа се облегна назад, благодарна, че Мери е решила да не продължава този разговор. Когато отново затвори очи, видя към нея да се приближава Максимилиан Бродерик с искрящите си синьосиви очи. Устните му нашепваха любовни слова.
Бяха се затворили в кабинета му, скрити зад плътните завеси от дебнещите очи на нощта. В мрака гореше една-единствена свещ.
— Има едно градче, северозападно от Чарлстаун, нарича се Сайпръс Кросроудс. — Шестимата мъже пред него мълчаха в очакване. — Хората там са настроени антилоялистки — продължи Макс. — От известно време Чадуик ги държи под око.
Джон подсвирна.
— Там имат прекрасна кръчма — избоботи той с дебелия си глас. — Добра бира, чисти кани и страхотни девойки зад бара.
— Значи познаваш градчето — прекъсна го Макс, без да обръща внимание на твърде съблазнителното описание на кръчмите в Сайпръс Кросроудс. Джон притихна, а Луис поклати глава. — Вдругиден на разсъмване ще има внезапен обиск. Всичкото оръжие ще бъде конфискувано, а онези, които окажат съпротива — застреляни.
— Тези хора имат твърди глави, със сигурност няма да се дадат лесно — тържествено каза Луис.
— Не бива да се стига до сблъсък.
Флетчър пръв поклати глава в знак на съгласие с казаното от Макс:
— Ще имат нужда от подземно скривалище или тайна стая, а може би и от двете. Някакво място, което войниците няма да открият и където биха могли да се скрият, в случай че се наложи.
— Оставям това на теб. Най-добре ще е да тръгнете рано сутринта. Вземи Бек и Джон. Далтон също, ако мислиш, че ще имаш нужда и от него.
— Ще ни трябват повече ръце. Но ти сигурно имаш други планове?
Колко от замисъла си можеше да разкрие на тези мъже? Те бяха неговите другари, семейството му, мъжете, на които досега бе разчитал безрезервно. Въпреки това Макс се поколеба, преди да отговори.
— Утре ще проникна в дома на Сетън — безизразно рече той. — Това е идеална възможност да се сближа с Чадуик, понеже той е близък приятел на Уилям Сетън и семейството му.