— Да — преди още да успее да изрече тази дума, устните му се притиснаха към нейните, а ръцете му закрилнически я обгърнаха. Непознато топло, чувство се разля по цялото тяло на Пенелопа. Целувката му не бе груба или настойчива, а гореща и невероятно опияняваща. Целувка, която сякаш щеше да продължи вечно. Пенелопа и Максимилиан не бързаха да сложат край на това вълшебство.
Какво главозамайващо усещане! Чувстваше се сигурна в силните му ръце, бе обичана и само преди миг се бе съгласила да стане съпруга на мъжа, когото вече обичаше.
5
— Какво ще правиш? — прогърмя гласът на Флетчър.
— Ще се жени — с престорено безразличие рече Гарик. — Само след две седмици, ако смея да добавя.
Луис свирна с уста, а обичайно веселият му глас звучеше пискливо от обзелото го раздразнение:
— Гарик и аз бяхме първите, които узнаха. При това всичко, което можехме да направим, бе да кимнем покорно и да изкажем своите благопожелания на младата двойка. — Той обърна студения си поглед към Макс. — Това означава ли, че ще трябва да съм кочияш през цялото време? Двадесет и четири часа в денонощието, седем дена в седмицата да бъда Луис Търнър, кочияшът? А Гарик — прислужник?
Реакцията на приятелите му не се различаваше много от онази, която новината за женитбата им бе предизвикала в дома на Уилям Сетън. Съмнение, последвано от раздразнение, което след това логично биваше изместено от ужас.
— Милостиви Боже! — извика Бек. — Луис е прав. Не ни стига, че трябва да се преструваме на слуги, докато готвачът и прислужничките са тук. Те поне си тръгват веднага, щом приготвят вечерята, а и веднъж седмично имат почивен ден. Какво ще си помисли съпругата ти, когато ни види нощем да излизаме с конете си? Какво ще направи, щом икономът откаже да отвори вратата или когато открие че аз, готвачът, не мога да кипна без чужда помощ дори кана с вода?
Макс бе мислил за всичко това, за многобройните проблеми, които щеше да създаде бракът му, но сега те просто нямаха никакво значение за него. След две седмици Пенелопа щеше да стане негова съпруга. Нищо друго нямаше значение. Тя бе всичко, което някога бе искал от живота. И в най-смелите си мечти през всичките тези безкрайни години на самота не се бе надявал на подобно щастие.
— По дяволите неудобствата! Накрая ще трябва да й призная всичко — заключи той.
— Толкова голямо доверие ли й имаш? — измърмори Джон.
— Да.
— Годеж — разумно предложи Далтон. — Хубавичък, дълъг, романтичен предбрачен период. Да речем, две години?
Макс не можа да сдържи усмивката си:
— Не.
Всички говореха един през друг, привеждайки аргументи против този брак. Единодушно бяха решили, че Макс си е изгубил ума.
Когато изпълнилата стаята врява поутихна за миг, Макс взе думата:
— Аз я обичам. Искам този брак повече от всичко, което съм желал някога. Повече от почтеността, парите и справедливостта. Когато реших да дойда в колониите, за да започна нов живот, очаквах, че с натрупаното в Изтока богатство ще мога да си купя всичко, от което някога съм се нуждал. Дом, положение в обществото, а някой ден и подходяща съпруга. Никога не съм се надявал на такова щастие и отказвам да обърна гръб на небесния дар, който ми се предлага, само защото идва в неподходящ момент. Обичам я и имам нужда от нея.
Признанието на Макс накара мъжете да притихнат. Далтон и Джон дори изглеждаха разколебани. Пръв наруши тишина Гарик:
— Тогава трябва да я имаш — кротко рече той.
— Не очаквах чичо Уилям да приеме всичко така добре — каза Пенелопа, докато решеше косите си. Облечена в сатенената си нощница, тя седеше върху дюшека и гледаше необичайно замислената Мери. — Отначало не възприе идеята за женитба, но после промени мнението си и сега се държи много мило, не мислиш ли?
Мери, все още облечена в тъмнозелената си дневна рокля, седеше в изящното кресло до прозореца. На лицето й се четеше все същото странно безразличие, което бе демонстрирала през цялата вечер.
— Омъжваш се за най-богатия мъж в Чарлстаун — тихо каза тя. — Какво против може да има татко?
От нощта на бала на семейство Лаури Мери сякаш не бе на себе си. Пенелопа дълго бе пренебрегвала факта, че братовчедка й е престанала да се усмихва, тъй като тя винаги се бе държала малко студено с нея. Този път обаче цупенето бе продължило прекалено дълго дори за Мери. Тя отдавна вече трябваше да е по нощница и да лежи на леглото до Пенелопа, обсъждайки с нея предстоящата сватба, но вместо това все така седеше до прозореца и мълчеше.