— Случило ли се е нещо? — откровено попита Пенелопа. — Да не би сватбата ми да те разстройва по някакъв начин?
— Да ме разстройва ли? — Мери й изпрати непроницаема усмивка. — И защо мислиш, че трябва да съм разстроена?
— Не зная.
Мери наклони глава и по бузата й се спусна една къдрица.
— Обичаш ли Максимилиан Бродерик?
Пенелопа остави настрана четката си за коса и се взря в червенокосото момиче. Дали обичаше Максимилиан? Всичко се бе случило така главозамайващо бързо, че тя доскоро се бе страхувала да си зададе този въпрос. Флиртът им бе протекъл толкова вихрено, че не й бе останало време да осъзнае какво се случваше с нея.
— Усещам как след всяка следваща среща се влюбвам в него все по-безумно. — Изричайки тези думи, младата жена осъзна силата на своите чувства.
— Той се държи така глупаво.
— Не си права — обидено рече Пенелопа. — Има моменти, в които зная, че той е нещо повече от контето, за което се представя — мигове на откровение и истинска любов.
— Ами ако грешиш? Максимилиан Бродерик може да се окаже просто едно надуто конте, загрижено единствено за гардероба и външния си вид.
— Не мисля, че е така. — Пенелопа знаеше, че човекът, за когото възнамеряваше да се омъжи, бе много повече от това. Тя единствена го познаваше и интуитивно усещаше, че той напълно заслужава любовта й.
— Виктор ще бъде много разстроен.
Напоследък Пенелопа почти бе забравила за Виктор Чадуик, но забележката на братовчедка й, й напомни, че все пак трябваше да се изправи лице в лице с него. Чичо Уилям щеше да съобщи новината на Виктор, но тя не можеше да избегне разговора с него.
— Това никак не ме вълнува. Сама знаеш, че с Виктор не ме е свързвало нищо друго освен приятелство. О, Мери, може би той ще посвети вниманието си на теб сега, когато…
— … си сгодена за друг? — светкавично довърши изречението й младото момиче — Колко е ласкателно винаги да бъдеш на второ място. Но щом искаш да знаеш, не бих се омъжила за Виктор Чадуик дори ако на колене ме моли да сторя това.
Пенелопа се престори, че не е забелязала искрящите в очите на Мери сълзи, защото точно в този момент братовчедка й не се нуждаеше от съжалението й.
— Не исках да кажа това. — Как бе могла да реагира така безразсъдно, след като много добре знаеше за увлечението на Мери по Виктор Чадуик. Безразличието на братовчедка й със сигурност бе престорено. — Ти, разбира се, си права — нежно каза Пенелопа — Той не е достатъчно добър за теб.
Мери скочи от мястото си и без нито дума повече изхвърча от стаята. Пенелопа смутено впери поглед във вратата, която братовчедка й бе затръшнала след себе си. Къде бе изчезнало веселото и безгрижно момиче от нейното детство?
Това със сигурност имаше нещо общо с Виктор. Макар и да твърдеше, че никога не би се омъжила за него, Мери положително му се възхищаваше. Възможно ли бе да си мисли, че Пенелопа постъпва несправедливо с него? Дали не се опасяваше, че дори и сега Виктор отново няма да й даде вниманието, за което така жадуваше? Каквато и да бе причината, тя бе сигурна в едно: Мери много скоро отново щеше да възвърне предишния си жизнерадостен нрав.
Пенелопа си легна в полутъмната стая. Угаси мъждукащата свещ, потъна дълбоко в пухкавия дюшек и плътно се уви с меката завивка.
Дори непредвидимата й и темпераментна братовчедка не можеше да развали магията, която я държеше в плен.
Щеше да се омъжва за Максимилиан Бродерик. Животът й се бе променил по най-неочакван, почти магически начин. Нима, виждайки го да влиза в балната зала на семейство Лаури, бе допускала, че само два дена по-късно ще бъде не само напълно омагьосана от чара на този мъж, но и сгодена за него?
Само още две седмици и тя вече нямаше да заспива сама. Двамата с Максимилиан щяха да спят в една спалня, в едно легло и да споделят обичайните за съпрузите интимности. Дори само мисълта за предстоящото, я възбуждаше и плашеше едновременно. Пенелопа нямаше майка, с която да разговаря, а леля й бе починала преди много години. За онова, което се случваше в съпружеското легло, знаеше само от подочути откъслечни реплики от разговорите на слугите. Бе живяла целомъдрено и изолирано от света, отвъд пределите на дома й. Целувката, с която двамата с Максимилиан бяха скрепили споразумението си, бе най-интимното докосване в младия й, целомъдрен живот.
Пенелопа склопи натежали клепачи и се унесе в сън. Ако бракът й с Максимилиан поне малко приличаше на тази целувка, той без съмнение щеше да бъде прекрасен.
— Слухове за Синьото острие се носят чак до Бостън — прошепна мъжът, въпреки че на километри около тях нямаше жива душа. Единственият шум, който долавяха, забързани към мястото на срещата, бе този от собствените им стъпки.