Тя наистина бе на предела на силите си, но сърцето й преливаше от щастие.
Никога не бе очаквала много от живота и бе свикнала да се задоволява с малкото, което имаше. Все пак тя бе само бедна роднина, която дължеше всичко на брата на баща си — покрива над главата си, дрехите на гърба си, сигурността и грижите, от които се нуждаеше брат й. И в най-смелите си мечти не бе предполагала, че ще срещне любовта толкова бързо, че мъж като Максимилиан може да я обикне така силно. А сега я очакваше всичко, за което можеше да мечтае. Предан съпруг, прекрасен дом, деца.
Повечето от нещата й вече бяха подредени в будоара и огромния гардероб. За първия ден в новата си къща Пенелопа избра семпли дрехи — обикновен корсаж и фуста, ленена рокля в подобаващ нюанс на синьото, бели чорапи и меки кожени обувки.
Докато се обличаше, не можа да не се запита дали вече не носи в себе си детето на Максимилиан. След преживяната нощ това бе напълно възможно.
Пенелопа завърши сутрешния си тоалет, прибирайки косите си в семпъл кок. След това дръпна завесите, откривайки зад тях малка тераса с изглед към градината. Отвори вратите и в стаята нахлу слънчевото и свежо утро. Градината се състоеше от екзотични цветя и диви палми. Посипани със ситен чакъл пътечки се извиваха между красиво аранжираните растения.
Пенелопа реши да разгледа цялата къща. От известно време чувстваше глад, така че се запъти да потърси Максимилиан, а след това и кухнята. На втория етаж имаше много заключени врати, а в самия край на коридора се намираше стълбище, водещо към третия етаж. Пенелопа реши да слезе към приземния етаж.
Помнеше съвсем малко от тази къща, чийто праг бе прекрачила едва предната вечер. Максимилиан много бързо я бе отнесъл до съпружеското ложе, а и самата тя бе твърде превъзбудена, за да се огледа. Сега забеляза, че цялата къща е обзаведена в същия разточителен стил като спалнята. Персийски килими, фини порцеланови вази и фигури, скъпи и изискани мебели. Стаите бяха изключително просторни и светли.
Пенелопа безмълвно прекоси фоайето и зашеметяващата бална зала в предната част на къщата. Тя тихо разгледа библиотеката, причудливия кабинет и най-сетне стигна до трапезарията, където сигурно с лекота можеха да се поберат тридесетина гости.
Младият господин с аленочервена коса, появил се в трапезарията малко след нея, изглежда, никак не бе изненадан от присъствието й.
— Желае ли закуска госпожата? — думите му прозвучаха толкова студено, че Пенелопа потрепери вътрешно.
— Да. — Тя дари мъжа с дружелюбна усмивка. Навярно бе стреснат от внезапната поява на новата господарка или пък очакваше, че ще е капризна и придирчива. Пенелопа реши да стори всичко възможно, за да го успокои.
— Аз съм госпожа Бродерик.
— Зная коя сте, госпожо.
— А вие сте…
— Бек — каза той с все същия безизразен глас. — Бек Андрюс. Ще бъда на ваше разположение, след като приключите със закуската.
— Най-напред бих искала да открия съпруга си — каза Пенелопа, преди мъжът да бе успял да напусне трапезарията. — Знаете ли къде се намира сега той?
Бек най-после се усмихна, ако едва доловимото трепване на устните му можеше да се нарече усмивка.
— Господин Бродерик никога не става преди обяд.
— Сигурно грешите. Той вече бе излязъл, когато се събудих.
Бек я гледаше безизразно и студено, но на Пенелопа й се стори, че видя някакъв странен блясък в очите му, докато казваше:
— Предполагам, че е в спалнята си, госпожо.
Едва сега Пенелопа разбра, че младият мъж й се присмиваше.
— Разбирам — спокойно каза Пенелопа. — И къде точно се намира тя?
— Вторият етаж, първата врата вдясно.
Този път мъжът напусна трапезарията толкова бързо, че Пенелопа не успя да реагира. „Не че щях да го спра“ — мислеше си тя, докато изкачваше витата стълба.
Бе очаквала двамата с Макс да споделят обща спалня и искрено се надяваше, че недружелюбният Бек грешеше. Молеше се стаята зад първата врата вдясно да се окаже празна и Максимилиан да се появи отнякъде с лъчезарната си усмивка.
Пенелопа внимателно натисна дръжката на вратата, а после безшумно пристъпи в стаята.
Веднага различи златистите къдрици на Максимилиан, чието тяло бе скрито под дебела зелена завивка. Завеси в същия цвят пречеха на първите слънчеви лъчи да проникнат в стаята. Дрехите, от които толкова бързо се бе освободил предната нощ, сега бяха подредени на един стол до леглото, а обувките стояха чинно една до друга под стола.