Макар Пенелопа да не бе издала никакъв звук, Максимилиан се размърда под завивката и бавно се обърна към нея.
— Какво има? — попита той, вперил в нея изпитателен поглед. — Трябва да е нещо дяволски важно, за да те накара да ме събудиш в такъв ранен час.
Пенелопа тихо пристъпи към леглото му. Съпругът й вероятно още не се бе събудил напълно и не я бе разпознал.
— Добро утро — прошепна тя, присядайки на ръба на леглото. — Помислих, че бихме могли да закусим заедно.
— Боже, скъпа — с досада каза той. — Аз не закусвам. За щастие нямам лошия навик да се тъпча с излишна храна. — Той я погледна с присвити очи. — Ще трябва да свикнеш да закусваш сама.
Пенелопа се опита да оправи един златист кичур коса, паднал върху скулата му. Максимилиан потръпна при допира на пръстите й.
— Тази сутрин се учудих, когато не те открих в леглото до себе си, но сега съм още по-изненадана да те намеря тук — призна тя.
— Нали не си очаквала да спим в едно и също легло. За Бога, скъпа — уморено рече той, — цяла нощ не престана да се мяташ, а аз не успях да мигна.
— Наистина ли? — разочаровано попита тя.
— Боя се, че е така, и тъй като сега се нуждая от още малко почивка… — той я отпрати, снизходително махвайки с ръка, след което й обърна гръб. Миг по-късно Пенелопа дочу глухото му тихо похъркване.
Чул вратата да се затваря след нея, Макс се повдигна на лакти. Дяволска работа. Как бе възможно зад толкова невинна външност да се крие такова коварство? Как можеше да го докосва и да му говори така нежно след всичко, което бе извършила? Той знаеше отговора. Тази жена нямаше сърце.
Максимилиан се нуждаеше от почивка, но не се надяваше да заспи. Когато призори бе събрал дрехите си от спалнята на Пенелопа, за да си легне в тази стая, Макс знаеше, че истинският спокоен сън още дълго ще страни от постелята му.
Тъй като не искаше да повярва на думите на приятелите си, той бе излязъл, за да потърси някой, който можеше да му каже нещо повече за смъртта на Хет Лаури. Маскиран със сива перука и дрипави дрехи, дълго бе разпитвал симпатизанти на Лигата, но от всички чуваше все същата история. Някакъв човек дори твърдеше, че самият Чадуик потвърдил думите на Хет Лаури.
Макс не бе успял да измъкне тялото на Лаури от ръцете на британските войници, които през нощта го бяха свалили от стълба, в отговор на протестите на жителите на Чарлстаун. Злодейството на съпругата му бе постигнало целта си…
Той се опита да заспи, но сънят все не идваше. Докато лежеше, се запита дали отново някога щеше да легне в едно легло с Пенелопа.
Бе му коствало огромно усилие да не я прегърне, когато седна на ръба на леглото до него. С мъка бе потиснал непреодолимото желание да я стисне за гърлото и да я попита дали си дава сметка какво бе сторила, ако това въобще имаше някакво значение за нея. Току-що бе изиграл най-трудната роля в живота си, но нямаше друг избор. Не можеше да позволи на Пенелопа да види истинското му лице. Не можеше да й разкрие дори малка част от истината за ужаса и разочарованието, които опустошаваха душата му. Ако го стореше, щеше да изложи на риск не само собствения си живот, но и този на другарите си. Щом бе в състояние да предаде един приятел, тя не би се спряла пред никакво коварство.
Макс бе решен да използва Пенелопа, за да се сближи с Чадуик и другите лоялисти в Чарлстаун. В обществото щеше да се представя за наивен и предан съпруг, а насаме да играе ролята на отегчен и безразличен глупак. Никой никога нямаше да открие, че зад тази фасада се криеше друг човек.
Никой.
— Аз съм гений — прошепна Виктор на ухото на Мери, обвивайки ръце около кръста й.
Смехът й бе тих, но искрен и идваше направо от сърцето й.
— Никога не съм се съмнявала.
Въпреки че се намираха в кабинета на Уилям Сетън и го очакваха да се появи всеки момент, Виктор я целуна зад ухото.
Бе настъпил нейният час и сега всичко се подреждаше според желанията й. Чувстваше, че Виктор започва да се влюбва в нея. Тялото й упражняваше над него някаква необяснима, магическа власт. Сега той се нуждаеше от нея, а скоро нямаше да може да живее без нея.
Пенелопа, която навярно все още се радваше на измамното си щастие, скоро щеше да бъде подложена на най-голямото изпитание в живота си.
Ако Пенелопа и Хет бяха влезли в помещението за карети само пет минути по-рано, те щяха да заварят Мери Сетън и Виктор Чадуик в доста деликатна ситуация. Вместо това бяха пристигнали в момента, когато двамата се обличаха. Наполовина облечени, спотаени в мрака, Мери и Виктор чуха почти всяка дума от разговора на Пенелопа и Хет. След това Чадуик бе арестувал момчето, хвърляйки вината за това върху Пенелопа.