— Максимилиан — едва доловимият й шепот сега прозвуча колебливо като сладка и несигурна милувка.
Макс изпита непреодолимо желание да стане от стола си и да я удуши. Трябва да е бил истински глупак, за да реши, че тази жена е мила и невинна. Само истински глупак можеше да се влюби в нея. Точно в този момент той неудържимо искаше да й отмъсти за това, че го бе измамила, както и за смъртта на Хет Лаури. Не бе сигурен от кое го болеше повече.
Той обаче осъзнаваше, че трябва да се овладее, да превъзмогне гнева и да си възвърне хладнокръвието. Поне засега. Макс надви задушаващата го ярост и със сетно усилие на волята бавно вдигна поглед към красивото й, измамно лице.
— Да, скъпа?
— Случило ли се е нещо?
Как можеше да му задава този въпрос? Нима нямаше капчица съвест?
— Не — успя да я излъже той.
— Питам, защото ми се струва, че днес се държиш много странно. Да не съм те наскърбила по някакъв начин? — гласът й прозвуча сериозно, а на лицето й бе изписана тъга.
— Не — отново излъга той. — Какво повече може да иска от съпругата си един мъж? — Вместо да я сграбчи и разтърси, както силно желаеше, Макс погали Пенелопа по ръката. Милувката му бе почти неуловима, деликатните му пръсти едва-едва се плъзнаха по копринения й ръкав, под който не усетиха топлината на тялото й. Може би тази жена не бе нищо друго освен измамната красива външност.
По лицето й пробягна плаха усмивка — едно едва забележимо трепване на ъгълчетата на устните, успяло да преобрази нещастното й допреди миг изражение.
— Щастлива съм да го чуя от теб. Искам да имаме щастлив брак, Максимилиан.
— Сигурен съм, че ще имаме. — Неспособен да се преструва повече, той сведе поглед към празното писалище и бързо отдръпна ръка. — Ти идваш от добро семейство, възпитанието ти е безупречно, а когато търговията ми с вносни стоки се разрасне, името Сетън ще направи чудеса за мен. — Той разсеяно барабанеше с пръсти по писалището и сега въздъхна престорено. — Аз, разбира се, ще бъда идеалният съпруг за теб. Ще имаш всичко, което може да се купи с пари, скъпа. Дрехи, бижута, всичко, каквото пожелае сърцето ти.
— Тези неща почти не ме вълнуват — тихо рече тя.
— Това е всичко, което мога да ти предложа — Максимилиан едва изрече тези думи, прозвучали прекалено жестоко и твърде искрено.
За миг настана гробовна тишина. Пенелопа се вцепени на мястото си със затаен дъх. Ако той имаше късмет, съпругата му щеше безмълвно да напусне стаята.
— Ами любовта! — прошепна тя най-сетне.
— За Бога, скъпа — развеселено отвърна Макс. — Фазата на ухажването приключи. Вече сме съпрузи и нямаме нужда от празни брътвежи за любов и тям подобни.
В стаята отново настъпи тишина и този път Макс не посмя да вдигне поглед към Пенелопа. Вместо това той заоглежда маншета на ръкава си.
— Би ли видяла тук. Появило се е още едно проклето петно, а това е любимата ми риза.
С крайчеца на очите си я видя да отстъпва към вратата.
— Лека нощ — почти проплака Пенелопа. — Да те… да те чакам ли?
Макс насила се взря в тъмните й, измамно влажни очи, в които някога безразсъдно бе търсил любов. Ако още веднъж я докоснеше, щеше да я убие. Ако оставеше настрана бронята си, щеше да я обвини за извършеното злодейство. Тогава Пенелопа щеше да разбере, че той не е онзи, за когото се представяше.
— Не изпълних ли снощи съпружеските си задължения? Жено, не ти ли стига? — Устата и ръцете й се разтрепериха, но тя не промълви нито дума. — Мисля, че през първата ни брачна нощ дори преизпълних задълженията си и все още се чувствам доста уморен. — Макс се засмя тихо. — Божичко, надявам се, не си помислила, че това ще се повтаря всяка вечер.
— Не, разбира се — каза Пенелопа, която най-сетне се бе добрала до вратата. — Лека нощ, Максимилиан.
Едва след като стъпките й отдавна бяха заглъхнали, Максимилиан свали ръце от лицето си. Бе слушал шумоленето на роклята й в коридора, изкачването й по стълбите и затварянето на вратата на спалнята й.
Трябва да бе напълно лишена от съвест, щом дръзваше да застане пред него с невинния си поглед. След всичко, което бе сторила… Сърцето й бе студено като лед. Тя бе само една кукла, красиво тяло без душа и съвест. Никога нямаше да разкрие пред тази жена истинската си същност. Никога нямаше да й дари сърцето и любовта си.
Защо, след като животът го бе научил да не вярва на хората, се бе оставил да бъде измамен от тази жена? Защо й бе повярвал?
Макс духна свещта, оставайки сам в полумрака на стаята.