10
Отначало Пенелопа бе объркана, след това се ядоса, а накрая онемя от гняв. Всичко се бе случило само в продължение на седмица. Пълното и загадъчно преобразяване на Максимилиан от любящ ухажор в отегчен съпруг бе само един от проблемите.
За голямо съжаление чичо й Уилям не споделяше нейната загриженост относно бягството на Тайлър. Когато на сутринта след получаването на писмото го бе потърсила, за да обсъдят заедно проблема, той бе останал глух за тревогите й. Чичо й бе прекалено зает с това, да се оплаква от неблагодарността на съпруга й, отнесъл се — по собствените му думи — с невероятна неблагодарност към сватбения му подарък.
Пенелопа на няколко пъти се бе опитала да върне разговора към темата за изчезването на Тайлър, но без успех. Изглежда, чичо й бе доволен от предоставената му възможност да се освободи от отговорността за размирния си племенник. Той повтори няколко пъти, че не можел да направи нищо, за да върне младежа обратно и посъветва самата Пенелопа да не мисли за това. Тя обаче не преставаше да се тревожи за брат си.
Пак в дома на Уилям Сетън Пенелопа бе чула историята за смъртта на Хет и собственото си участие в залавянето му. Чичо й я бе поздравил за тази постъпка, а когато тя бе отрекла нелепите обвинения и бе плакала за смъртта на младия мъж, той й бе намигнал съзаклятнически. Бе я уверил, че разбира желанието й да остане анонимна, посрещайки със снизходителна усмивка дори най-острите й протести.
Пенелопа не разбираше защо Хет я бе обвинил, нито пък защо Виктор бе потвърдил думите му. Бедният Хет. Винаги щеше да го помни такъв, какъвто го бе видяла последния път — ранен и уплашен. Той бе така млад и отдаден на каузата, в която вярваше. Не бе честно да умре по този начин. Пенелопа бе раздирана от противоречия. От една страна, искаше да излезе навън и да разкаже на всеки, че е невинна, а от друга, й идеше да седне и да заридае.
Дори сълзите не бяха в състояние да убедят чичо й, че не е предала Хет. Уилям Сетън бе напълно заслепен. Горд от постъпката й, той не желаеше да я изслуша. Виктор Чадуик бе единственият човек, способен да я освободи от отговорността за предателството, но той съобразително бе изчезнал от града. Чичо Уилям мимоходом бе споменал, че Виктор щял да отсъства от Чарлстаун за няколко дена.
През онази сутрин Мери спеше, въпреки че по думите на Уилям Сетън знаела за съдбата на Хет и за бягството на Тайлър. Очевидно тя не бе по-загрижена за Тайлър от баща си, щом можеше да спи толкова до късно. Изглежда дори смъртта на Хет не бе успяла да смути съня й.
След кратката си визита Пенелопа се върна у дома. Това бе първото й излизане от деня на сватбата й с Макс.
Изисканата къща бе за нея повече затвор, отколкото дом. Слугите никога не й се усмихваха и, изглежда, дори я презираха. Самият Максимилиан не бе човекът, за когото се бе омъжила и който така вълнуващо й се бе обяснил в любов. Беше студен и дистанциран, загрижен единствено за гардероба и конете си. През повечето време или отсъстваше, или спеше. Пенелопа бе сигурна, че я избягва. Различните им навици изключително го улесняваха. Пенелопа продължи да се придържа към обичайните си занимания. Тя ставаше по изгрев слънце и заспиваше скоро след залез. Максимилиан рядко ставаше преди обяд, а Пенелопа нямаше никаква представа с какво се занимава съпругът й, след като тя си легне. Няколко вечери подред го бе чувала да се разхожда из кабинета си, но през останалите нощи той просто изчезваше по най-мистериозен начин.
Така, само седмица след сватбата си, Пенелопа осъмна нещастна, в очакване на вест от Тайлър. Тя за стотен път премисляше събитията от нощта, в която бе намерила Хет Лаури под прозореца си и се питаше дали през деня ще успее да види съпруга си.
В салона неочаквано се появи Далтон, който с кисело изражение оповести за пристигането на госпожица Сетън. Пенелопа остави настрана книгата, която държеше в ръце, без дори да я бе отворила, и се изправи.
Мери сияеше. Усмивката й бе ослепителна, а страните — поруменели.
— Дойдох да видя как ти се отразява семейният живот — бяха първите й думи, когато прекрачи прага на салона.
Пенелопа се втурна към братовчедка си, за да я прегърне.
— Ужасно ми липсваш — искрено каза тя. Никой не знаеше колко много истина имаше в тези думи.
— Но сега имаш Максимилиан, а той е много по-богат и красив от мен — пошегува се Мери, освобождавайки се от прегръдката на братовчедка си. — Случило ли се е нещо? — Усмивката й внезапно помръкна.
Точно тогава, взирайки се в искрящите очи на Мери, Пенелопа реши да не споделя тревогите си с никого, нито с братовчедка си, нито с някой друг. Не искаше да се превърне в съжалявана нещастна съпруга. Сама бе избрала да се омъжи за Максимилиан и можеше да се сърди единствено на себе си. Сега нямаше друг избор, освен да направи всичко възможно, за да запази брака си.