— Точно така — тихо каза тя, навеждайки се към него, за да го целуне по устните. Той й отвърна вяло и почти отегчено. Мери не можеше да понесе безразличието му. Не сега. Той трябваше да се нуждае от нея, да копнее за ласките й, да я поставя над всички останали жени. Мери сложи ръка на слабините му и започна да ги гали.
— Ти си ненаситна — усмихнато каза Виктор, откъсвайки устни от нейните. — Идеалната жена, с външност на дама и със сърце на курва.
Думите на Виктор я наскърбиха, но тя за нищо на света не би дала да се разбере.
— Идеалната жена ли каза? Ще ти липсвам ли, когато си отида? Татко вече говори за завръщане в плантацията. Мислех, че ще изчака дъждовният период да премине, но той е неумолим и иска да се прибираме вкъщи. Какво ще правиш без мен?
Той нямаше да я пусне да си отиде. Мери интуитивно чувстваше това. Защо иначе бе идвала тук всяка нощ?
— Допускам, че ще ми липсваш — безстрастно отвърна Виктор. — Ти си отзивчива и красива и си може би най-пламенната и дръзка любовница, която някога съм имал. Съмнявам се, че следващите ще бъдат на твоето ниво.
Той така свободно говореше за други жени, за любовницата, с която ще я замени, че Мери рязко отдръпна ръката си и попита:
— Следващите ли?
— Е, нали не очакваш, че след като си заминеш, ще живея като монах? — Виктор изрече тези думи с подчертана жестокост, а след това силно стисна ръката й над лакътя. — Не бъди досадна, Мери, ще развалиш всичко.
Тя го остави да я целуне още веднъж. Този път целувката му бе груба и настойчива. Мери му позволи да проникне в нея, разтваряйки бедра.
— Навярно бих могла да остана в Чарлстаун — с надежда каза тя. Мразя плантацията, винаги съм я мразила.
Виктор я погледна за миг с черните си очи, а след това замислено рече:
— Баща ти никога не би позволил да останеш тук без компаньонка.
— Ако се омъжа, няма да имам нужда от компаньонка. Нали?
— И кой е клетият младеж?
Мери здраво държеше главата му, заровила пръсти в гъстата му коса. Той се усмихна с ехидната усмивка, която Мери едновременно обичаше и мразеше, намествайки се удобно между бедрата й.
— Ами попитай ме — прошепна тя.
Той се изсмя и се наведе към нея, за да докосне отново устните й.
— Когато се оженя — каза той с обещаващ глас, — ще живея в луксозна къща с огромна постройка за карети. Мислех си да предложа на Сюзън Феърфакс — небрежно добави Виктор. — Как ти се струва, Мери? Ще се оженя за Сюзън, а ти ще станеш моя любовница.
— Мислех…
— Всичко щеше да се нареди идеално, ако Пенелопа бе приела предложението ми — каза той, без да я слуша. — Едната Сетън — моя съпруга, другата — любовница. Едната щеше да отгледа децата ми, а другата да ми доставя удоволствие. Можехме да живеем дори в една и съща къща.
Тази нелепа идея явно го въодушеви още повече.
В ласките му нямаше нежност и Мери вече знаеше, че те не бяха израз на любов. Беше я нарекъл курва. Жена, за която никой мъж не би искал да се ожени и да направи майка на децата си. Виктор дори си бе помислил — след всичките тези нощи, прекарани заедно — да се ожени за онази повлекана Сюзън Феърфакс.
В очите й се появиха сълзи, но Мери не си позволи да заплаче. Дори сега Виктор да не го осъзнаваше, когато си заминеше, тя щеше да му липсва. Мери бе уверена в това. Никоя друга жена нямаше да може да му достави такава наслада, както нея, защото нямаше друга на този свят, която да го обича толкова силно. Тогава той щеше добре да си помисли, преди да се ожени за някаква отегчителна досадница като Сюзън Феърфакс.
Мери изтри сълзите си и обви крака около тялото му, а после нежно започна да шепне на ухото му. Думите й не бяха просто любовно признание, а шепот на отчаяно влюбен човек.
Да, тя щеше да му липсва.
Макс не желаеше да вижда Пенелопа, но сега нямаше друг избор. Дни наред я бе отбягвал, като спеше до късно следобед, яздеше конете си или посещаваше любимия си шивач, а нощем, докато Пенелопа спеше, се преобразяваше в Синьото острие. Срещаше съпругата си само на вечеря, където дрънкаше глупости за дрехи и коне, докато тя го слушаше безмълвна.
Сега Макс дълбоко си пое въздух и влезе в спалнята й, като преди това леко почука на вратата. Пенелопа седеше пред огледалото, а Хелън разресваше великолепната й тъмнокафява коса. Двете жени едновременно впериха погледите си в него.
— Скъпа, изключително ми е неприятно, че се налага да те обезпокоя — каза той, — но има някои неотложни въпроси, които трябва да обсъдим.
Пенелопа се обърна към Хелън:
— Благодаря ти, ще се справя сама.