Хелън се поклони и напусна стаята, вперила поглед в земята. Изглеждаше доволна от възможността да излезе от стаята.
— Спомена за някакви планове? — каза Пенелопа, като продължи да реше косата си, отбягвайки погледа му. — Какви планове?
Беше бледа и изглеждаше уморена и нещастна.
— Балът на Хънтланд утре вечер, за който съм решил да се облека в бежова коприна. Хрумна ми, че би могла да облечеш светлосинята си рокля.
Пенелопа най-сетне остави четката настрана и се обърна към него.
— Това ли са важните планове, които трябваше да обсъдим?
— Женени сме вече цели три седмици — каза Макс, опитвайки да си придаде заплашителен вид. — Какво ще си помислят хората, ако не отидем заедно?
— Нямам желание да ходя никъде — тихо рече Пенелопа. Тя отново се обърна към огледалото и продължи да се реши. Дългите й бели пръсти грижливо разресваха всеки кичур от гъстата тъмна коса. — Аз не мога да дойда, Максимилиан.
Той се боеше точно от това. Откакто бяха женени, Пенелопа бе напускала дома им само веднъж и бе приела само една посетителка — братовчедка си Мери. Съпругата му се опитваше да се скрие, но това нямаше да й се удаде.
— Глупости — отегчено рече той, — не можеш да останеш тук завинаги, скъпа.
— Ти не разбираш…
— Много добре разбирам — малко по-рязко от обикновено я прекъсна той. — Всичко е заради Лаури, прав ли съм?
Пенелопа впери отчаян поглед в него и той почти я съжали. Почти. В очите й имаше стаена толкова много болка и отчаяние. Нима бе възможно да се преструва?
Нямаше друго обяснение.
— За Бога, скъпа, всички в Чарлстаун говорят за теб — рече той. — Героиня или предателка, грешница или светица — което ти харесва повече, — всички умират да те видят.
— Но аз не съм…
— Ш-ш-ш… — постави пръст на устните си той. — Нито дума за политика. Всичко това ме отегчава до смърт.
— Зная — прошепна тя.
— Ще дойдеш с мен на бала на семейство Хънтланд и сама ще се увериш, че ще си прекараш чудесно. Настоявам да дойдеш.
— Не мога.
Макс направи няколко крачки, но спря на известно разстояние от нея. Не искаше да я докосва, нито пък да поглежда прекалено отблизо в тези измамни и греховни черни очи, които сега го гледаха умоляващо.
— Ще дойдеш — процеди през зъби той. — И не само това. Ще се усмихваш, ще танцуваш, ще се смееш и ще разговаряш с гостите. Ще играеш ролята на щастливата младоженка. Няма да плачеш, нито да се самосъжаляваш.
На всяка цена трябваше да влезе в средите на лоялистите, да стане довереник и приятел на Виктор Чадуик. Бе изтърпял безброй скучни вечери на чашка коняк или игра на карти, бе ходил на конни надбягвания и борби с петли и постепенно бе приет от елита на града. Балът на семейство Хънтланд бе изключително важен. На такова място можеше да научи нещо, което да използва в интерес на Лигата.
Нямаше да пропусне този шанс заради терзанията и страховете на Пенелопа. На лицето й бе изписано колебание, а очите й бяха очи на примирил се със съдбата си човек.
Макс се усмихна на прекрасната си коварна съпруга.
— Светлосинята рокля.
11
Пенелопа знаеше, че никой от присъстващите на бала няма да посмее да я обвини за смъртта на Хет Лаури. Не сега и не тук. Сред гостите преобладаваха лоялистите. Присъстваха дори няколко членове на губернаторския съвет. Не чу нито една обвинителна дума, но в погледите на някои от по-възрастните гости се четеше нескрито неодобрение, което лъхаше и от хладните поздрави и нетърпението им час по-скоро да й обърнат гръб и да се отдалечат.
Максимилиан с нищо не й помагаше да се почувства по-добре. Не бе и очаквала нещо друго от него. Той бе доволен от факта, че двамата се открояваха сред гостите с изисканото си облекло. Приятният мартенски ден, а навярно също и фактът, че новите обувки му бяха по мярка и не стягаха краката му, изглежда, бяха главните причини за приповдигнатото му настроение. За кой ли път Пенелопа откриваше, че съпругът й не се интересува от нищо друго, освен от външния си вид.
Скоро след пристигането им той я бе забравил сама в един ъгъл, прекалено зает да забавлява превзета групичка от празноглави жени, очаровани от плиткото му остроумие и крива усмивка.
Тя го мразеше. Мразеше го за това, че я бе принудил да дойде на този ужасен бал, за това, че не бе мъжът, за когото бе мечтала и че я бе накарал да бленува за един прекрасен живот, а след това й бе ограбил тази мечта. Тя, която винаги безропотно бе приемала съдбата си, сега не можеше да преглътне тежкия си жребий. За кратко Максимилиан я бе направил истински щастлива, след което така неочаквано се бе променил, че Пенелопа вече бе започнала да се пита дали някога е познавала друг Максимилиан.