Ако зависеше от нея, би останала в ъгъла цялата вечер, докато съпругът й се забавляваше с останалите гости, а Мери танцуваше, непрекъснато сменяйки партньорите си. И без това никой не искаше да се компрометира, разговаряйки с Пенелопа Бродерик.
— Тази вечер изглеждаш прекрасно. — В първия миг не успя да определи посоката, от която идваше гласът. Когато се обърна, видя към нея да се приближава широко усмихнатият Виктор. Вероятно току-що бе пристигнал, защото досега Пенелопа не го бе забелязала. Имаше да му казва толкова много неща, че сама не знаеше откъде да започне.
— Не мога да повярвам, че всеотдайният ти съпруг те е изоставил тук сама — саркастично рече той.
— Виктор Чадуик — изрече Пенелопа, поемайки си дълбоко дъх, за да се успокои, — опитвам се да те намеря от няколко седмици.
— Зная — каза той, наблюдавайки танцуващите двойки, — получих многобройните ти писма, а и братовчедка ти ми спомена, че си изгаряла от нетърпение да говориш с мен.
— Нетърпение? — процеди през зъби тя — Това са твои думи. — Пенелопа не намираше причина да отлага повече въпросите, терзали я седмици наред. — Защо излъга, че съм виновна за залавянето на Хет Лаури? Защо го направи?
Той я изгледа, вирнал глава.
— Направих ти услуга — усмихнато отговори след кратко мълчание Виктор.
— Услуга — не можа да се стърпи да не извика Пенелопа. — Животът ми е съсипан, а ти искрено вярваш, че си ми направил услуга!
— Аз просто те избавих от опасността да бъдеш обвинена в укриване на престъпник, от един дълъг съдебен процес и затвора, който неизбежно те очакваше след това. Един войник бе тежко ранен. Можеш да си представиш обвиненията, които щях да бъда принуден да повдигна срещу теб, ако той бе умрял. Затвор, Пенелопа. Не мисля, че щях да преживея да те видя на бесилото. — Последните му думи бяха прозвучали доста неубедително.
— Не разбирам за какво говориш.
— Видели са те да напускаш постройката за карети — прошушна той.
— Видели са ме? Кой?
Виктор се ухили още по-широко.
— Това не мога да ти кажа. Ще се задоволиш ли, ако ти кажа, че имам шпиони навсякъде? Как иначе можех да те спася освен с твърдението, че си дошла при мен, за да ме осведомиш къде се крие Хет Лаури?
— А Хет?
— Ами… — безстрастно рече Виктор. — Наложи се да кажа същото и на него, за да направя сценария по-правдоподобен. Всъщност не ми бе трудно да го убедя в тази история, тъй като си била единственият човек, който е знаел къде се крие Хет.
— Бих предпочела да се изправя срещу обвиненията — тихо каза тя — и настоявам публично да очистиш името ми от това петно.
— Настояваш, значи? — хладно отвърна той.
Виктор не възнамеряваше да стори нищо. Пенелопа отгатна това по изписаното на лицето му упорство. Наказваше я за това, че бе предпочела Максимилиан пред него. Какво ли щеше да стори, ако узнаеше, че животът й с Максимилиан вече бе достатъчно тежко наказание.
— Един ден ще ми благодариш — каза той, гледайки я строго. След миг вече апатично зяпаше множеството.
— Никога. — Пенелопа, която доскоро не се бе осмелявала да възрази на някой мъж, хладнокръвно устоя на погледа на Виктор. Беше отишъл прекалено далече и я принуждаваше да се защитава сама.
— Ела с мен.
Без да й дава възможност да отвърне каквото и да било, той сграбчи Пенелопа за ръката и я изведе от ъгъла, в който се бе скрила.
— Разговорът ни приключи — каза младата жена, опитвайки се да се освободи, но скоро разбра, че единственият начин да стори това, е да се развика и да направи сцена.
Пенелопа все едно вече бе в центъра на вниманието и нямаше никакво желание да усложнява и без друго неловката ситуация, в която се намираше. Виктор я поведе покрай стената към широките стъклени врати, извеждащи в градината, а повечето от присъстващите с любопитство ги проследиха с поглед.
За гостите, които имаха нужда от малко отдих на свеж въздух, в градината бяха запалени множество фенери и Виктор и Пенелопа можеха добре да виждат лицата си. Младата жена изпита огромно облекчение. Шумът и светлината на балната зала сякаш бяха останали далеч зад тях.
— Ще ти предложа нещо — каза Виктор и я пусна. Направи й знак с ръка да седне на пейката от ковано желязо и Пенелопа му се подчини, въздъхвайки уморено.
— Чудя се какво може да е това предложение.
Тя вдигна поглед към Виктор, който се бе изправил пред нея, за да й попречи, ако реши да избяга. На лицето му се бе появила нахална и самодоволна усмивка.
— Стани мой шпионин.
— Какво? — Пенелопа скочи, готова всеки миг да побегне обратно към къщата.