— За Бога, скъпа — каза той дрезгаво, — мисля, че на теб въобще не ти е студено.
— Да — прошепна тя, — напълно си прав.
Максимилиан се наведе към жена си и долепи устни до нейните. Ласката му бе предпазлива и кратка. Двамата приличаха на непознати, които се докосват за първи път. Цялото му тяло бе сковано, а целувката — неумела и колеблива.
— Би ли искала да дойда в леглото ти тази нощ? — изрече най-сетне той, нарушавайки неловкото мълчание.
— Да.
В полутъмната карета Максимилиан не можеше ясно да различи изражението й. На бледата светлина съвсем смътно съзираше лицето й, на което бе изписана странна смесица от гняв и объркване. Той мълчеше и за миг Пенелопа си помисли, че се е подиграл с нея.
Ако сега я отблъснеше, ако откажеше да се люби с нея, за тях вече нямаше да има никаква надежда. Със съзнанието, че един отказ би я обрекъл на самота за цял живот, тя чакаше отговора на Максимилиан със затаен дъх.
— Трябваше да ми кажеш — рече накрая той с жизнерадостен тон, който никак не подхождаше на сериозното изражение на лицето му. — Скоро ще си бъдем у дома. Прибери се в стаята си, приготви се и ме чакай.
Той свали ръка от рамото й и се съсредоточи върху гледката, която се разкриваше от прозореца на каретата.
Последвалата тишина бе така потискаща, че накара Пенелопа да мечтае за глупавото му дърдорене.
12
Хелън безмълвно помогна на Пенелопа да съблече балната си рокля и да облече семплата си нощница. Никоя от тях не продума и не се усмихна.
Пенелопа бе направила няколко безуспешни опити да се сприятели с Хелън, която изпълняваше задълженията си безупречно, но, изглежда, не харесваше особено господарката.
Пенелопа вече почти бе свикнала с неодобрението на слугите, а в момента една-единствена мисъл вълнуваше съзнанието й и караше сърцето й да бие учестено.
Тази нощ Максимилиан щеше да дойде в леглото й. Тя отново си спомни първата им брачна нощ и се запита дали той все още я желаеше. Може би в леглото нямаше да е толкова резервиран към нея и щеше да й даде възможност да затвори очи и да си представи, че съпругът й я обича.
След като отпрати Хелън, Пенелопа изгаси свещите, оставяйки запалена само една. Бебе. Докато чакаше, тя се замисли за детето, за което така отчаяно копнееше. Едно бебе, което да дари с цялата си любов и което да й отвърне със същото. Усмихнато личице, протегнати ръчички, някого, когото можеше да прегръща. То щеше да има нужда от нея. Огласена от детски смях, тази къща нямаше да изглежда така ужасно празна.
Докато Пенелопа чакаше Максимилиан, огънят в камината изтля и само тук-там останаха блещукащи въгленчета. Минутите течаха и гледайки как свещта догаря, тя си помисли, че съпругът й е променил решението си. Максимилиан не идваше. Вероятно изобщо не бе възнамерявал да изпълни обещанието си. Нима бе толкова не поносима съпруга, че той не може да прекара в леглото й дори и една нощ?
Тя стоеше до прозореца, загледана в обвитата в нощ на мъгла градина. Къщата й приличаше на затвор — същия като онзи, с който я заплашваше Виктор. Стремежът да се избави от нежелания брак с него я бе отвел в капана, който се бе опитала да избегне. Настоящото положение бе дори по-мъчително. Пенелопа никога не бе изпитвал нещо към Виктор и затова той не можеше да я нарани така жестоко, като Максимилиан.
— Какво гледаш, скъпа?
Обръщайки се, тя видя Максимилиан да стои на вратата с бутилка бренди в едната ръка и полупразна чаша в другата.
— Не те чух да влизаш — тихо рече тя.
С ръката, в която държеше бутилката, Максимилиан й направи знак да замълчи.
— Ш-ш-шт. Аз съм дух, който се разхожда из къщата и плаши обитателите й. Уплаших ли те, скъпа? — Думите излизаха от устата му бавно и провлечено.
— Ти си пиян — каза Пенелопа.
— За голямо мое съжаление, скъпа, смея да твърдя, че ужасно грешиш. Въпреки цялото си старание, не успях. — Максимилиан прекрачи прага, след което затръшна вратата зад себе си. Пенелопа подскочи, стресната от внезапния шум.
— Чу ли това, скъпа? Сега никой не може да ме обвини, че се прокрадвам тайно в собствената си къща, нали?
Пенелопа изобщо не бе искала да каже подобно нещо. Максимилиан бе толкова различен от мъжа, с когото се бе венчала, че внезапно я обзе чувство на страх. Гневът му обикновено бе замаскирван под формата на сарказъм и пренебрежение, но тази вечер можеше да се излее върху й необуздан и неприкрит. Как щеше да понесе милувките на този мъж?
— Може би това не е най-подходящата вечер…
— Напротив — Максимилиан напълни празната чаша с остатъка от шишето, което след това постави на ръба на тоалетната й масичка. Провлаченият му говор издаваше ефекта от немалкото изпито бренди. Въпреки това той се държеше уверено на крака, а облеклото му бе изрядно както винаги.