— Преди да започнем, най-добре свали тази отвратителна нощница.
Вълнуващото очакване от първата им брачна нощ бе заменено от боязън, объркване и накрая — сляпа решителност. Щом не можеше да има друго, можеше поне да роди деца. Пенелопа свали нощницата си и я преметна на облегалката на креслото пред тоалетната си масичка, след което бавно се отправи към леглото. Максимилиан все още седеше с гръб към нея. Дали го правеше, за да я избави от неудобството или просто не го бе грижа как изглеждаше тя?
Не се обърна, докато Пенелопа не седна на самия край на леглото, а когато най-сетне вдигна поглед, очите му я заоглеждаха така, като да бе някакъв неодушевен предмет — с наклонена на една страна глава и изпитателно присвити очи.
— Може да се каже, че си най-красивата жена, която някога съм виждал — съвсем тихо и безчувствено рече той. — Идеални форми и съвършено лице. — Той се приближи към нея. — Безукорна красота.
Накрая седна до нея и докосна гърдите й с ръка.
— Безукорна — повтори той.
Пенелопа едва успяваше да си поеме дъх. Пръстите му галеха гърдите й, много по-нежно от думите му, а в милувката му нямаше и следа от гняв.
— Легни — нареди й след малко и тя му се подчини.
Максимилиан се наведе над шията й и я целуна нежно, при което младата жена затвори очи. Не, тя не бе забравила нежните му ласки, странната топлина, която заливаше тялото й, и разтърсващите я приливи на страстта. Горещите му устни нежно докосваха шията и раменете й. Пенелопа усети приятно отпуснатото й тяло да се сгорещява.
Максимилиан бавно се надигна и Пенелопа го видя да потапя пръст в чашата с бренди. Една капка се отрони и падна върху зърното на едната й гърда, а той сладострастно я облиза. Младата жена се остави на люлеещите я чувствени вълни и постепенно започна да се извива необуздано. Танцът на езика му по кожата й я възбуждаше все по-силно. Той капна от брендито и върху другата й гърда, бавно разнесе хладната течност с пръста си около зърното й, а след това се наведе, за да я оближе.
Сега Максимилиан обсипваше с целувки настръхналото й тяло и Пенелопа бе изгубила представа за време, напълно отдадена на завладяващата я страст.
— Харесва ти, нали? — попита Максимилиан, прокарвайки влажния си пръст от гърдите към корема й.
— Да — прошепна тя.
Устните му бавно следваха оставената от пръста му влажна диря. Пенелопа затвори очи, опивайки се от допира на горещите му устни до кожата й.
— Максимилиан! — тя се опита да седне, но Макс нежно я принуди да остане легнала. — Недей.
— Довери ми се, скъпа.
Пенелопа закри очи с ръка, докато той продължаваше да изследва с пръст най-потайните гънки на тялото й. Да му се довери? Как би могла? Той се бе престорил, че я обича, бе я излъгал, че ще я дари с щастие и любов, за да се превърне само за една нощ в чужденец със студен и потаен поглед, който тя не успяваше да разгадае. Беше се превърнал в непознат. И сега трябваше да му има доверие?
— Да, добре — прошепна тя, без сама да знае защо.
Максимилиан страстно обсипваше корема й с целувки и в този миг Пенелопа можеше да се закълне, че съпругът й я обича по някакъв свой, непонятен за нея начин.
Когато той коленичи пред леглото й, Пенелопа вече бе неспособна да се съпротивлява и му се отдаде с цялото си същество. Тялото й жадуваше да се слее с неговото и сега тя със затаен дъх го чакаше да свали дрехите си, за да може отново да легне при нея. Вместо това, той разля малко бренди върху вътрешната страна на бедрото й, което след това облиза. Накрая жадно впи устни в най-интимната част от тялото й.
— Макс… Максимилиан — простена тя, но той не спираше. Бавно придърпа тялото й към своето, нежно разтваряйки краката й. Езикът му танцуваше върху пулсиращата й от възбуда кожа.
Стаята се завъртя пред очите й. Искаше й се да вика, но, уви, тялото й желаеше точно това, което й даваше.
Максимилиан. Той бе неумолим и Пенелопа откри, че е неспособна да се съпротивлява. Тя леко се олюля и затвори очи, отдавайки се на усещанията, напълно завладели ума и сърцето й.
Бе потънала в забрава, докато изведнъж всяка фибра на тялото й не експлодира така неочаквано, че тя едва успя да си поеме въздух.
Все още лежеше отмаляла на леглото, когато Максимилиан бавно се наведе над нея.
— Сега доволна ли си? — хладно попита той.
В ръката си все още държеше чашата с бренди, която пресуши на един дъх. Бе напълно облечен — връзката още стоеше на врата му, а жакетът му дори не бе измачкан. Блестящата му чуплива коса бе идеално пригладена назад.