Съпругът й леко похъркваше и Пенелопа го побутна внимателно с лакътя си. Той се стресна, усмихна й се с премрежен поглед и отново затвори очи.
— Омъжена си за малоумник.
Думите бяха прошепнати съвсем ясно в ухото й. Пенелопа извърна глава и съвсем близо зад себе си видя Виктор Чадуик. Тя хвърли поглед към Максимилиан, който, изглежда, спеше дълбоко. Този път поне не хъркаше.
— Какво правиш тук? — процеди през зъби тя.
— Тук съм със семейство Феърфакс — тихо отвърна Виктор. — Видях те с твоя… — той хвърли многозначителен поглед към Максимилиан — твоя съпруг. Стори ми се толкова нещастна, че се почувствах задължен да дойда и да те попитам дали мога да ти помогна с нещо.
— Всъщност наистина би могъл да сториш нещо за мен — прошепна тя.
Максимилиан се размърда до нея, отвори за миг очи, очевидно стреснат в съня си и отново заспа.
Пенелопа бавно се надигна, кимвайки с глава към самодоволния Виктор, който я последва зад кадифените завеси на вратата на ложата.
— Нуждаеш се от мен. Знаех, че това ще се случи някой ден. — Виктор взе дланта й в своята. — Ще направя всичко за теб.
— Тогава обяви публично, че нямам нищо общо със залавянето на Хет Лаури и с неговата смърт — изрече на един дъх Пенелопа. — Това е всичко, което би могъл да сториш за мен.
Той явно не бе впечатлен от молбата й.
— Бих направил всичко друго освен това — каза той и се наведе да й целуне ръка.
Когато устните му докоснаха пръстите й, Пенелопа рязко дръпна ръка. Беше се заблуждавала, че е в състояние да убеди Виктор да й помогне.
— Тогава разговорът ни приключи.
Тя се обърна, за да се върне в ложата, но той я задържа за ръката.
— Кажи ми, Пенелопа — с дрезгав глас попита Виктор, — защо се омъжи за този малоумник. Кълна се, че по цели нощи се въртя в леглото и търся отговор на този въпрос.
Пръстите му силно стискаха ръката й над лакътя, лицето му бе толкова близо до нейното, че тя усети силна миризма на ром и пури.
— Знаеш ли какво е да си обичан истински? — дръзко прошепна в лицето на Виктор Пенелопа. — Толкова истински, че да чувстваш любовта навсякъде около себе си? — Тя не дочака отговора му. — Ето как ме обичаше Максимилиан… той бе просто неустоим — Пенелопа се зачуди дали Виктор бе забелязал, че тя говореше за любовта в минало време. — Неговата любов ме завъртя като вихрушка.
Усетила пръстите на Виктор да се поотпускат, Пенелопа издърпа ръката си и изчезна обратно зад кадифените завеси, за да заеме отново мястото си до Максимилиан. Съпругът й се събуди и я погледна сънено.
— Къде беше, скъпа?
— Никъде — прошепна тя. — Не съм мърдала никъде.
— Трябва да съм сънувал — каза Максимилиан и се прозина.
Той отново затвори очи, поставяйки този път ръката си върху нейната. От сцената долиташе нежна музика. Максимилиан внимателно придърпа Пенелопа към себе си, обвивайки ръка около кръста й. После бавно сплете пръсти с нейните.
Тя не можа да заспи.
След като часове наред се бе въртяла в леглото, Пенелопа стана и нервно закрачи из стаята си. Никога преди не се бе чувствала така безнадеждно самотна. В миналото сънят я бе навестявал веднага, щом затвореше очи. Тази нощ обаче мислите не й даваха покой. Утре Мери щеше да се премести да живее при тях. Двете жени бяха прекарали целия следобед в планове за обзавеждането на новата спалня на братовчедка й. Пенелопа се бе надявала Мери да избере стая до нейната, но тя хареса една отдалечена слънчева спалня, наречена „Жълтата стая“, в която се бе влюбила още щом я бе видяла.
Но не само суетнята около пристигането на Мери не й даваше покой. На вечеря Максимилиан се бе държал много хладно. Замислен, равнодушен и резервиран към нея, през цялото време отбягваше погледа й, сякаш го дразнеше самото й присъствие.
Незавършеният портрет на Максимилиан показваше колко малко знаеше Пенелопа за съпруга си. Тя всъщност въобще не го познаваше.
Младата жена разгърна тежките завеси и излезе на терасата. Луната осветяваше градината, посребрявайки цветята и храстите. Навсякъде из двора бяха пръснати призрачни сенки.
Внезапно до слуха й достигна далечен конски тропот, който с всяка изминала минута ставаше все по-ясен. Когато конете спряха пред конюшнята, тя се скри в сянката на малката тераса. Смътно долавяше гласове, но не успяваше да различи думите. Внезапно чу Максимилиан да се смее със смях, напомнил й за мъжа, с когото се бе венчала. Какво търсеше навън съпругът й толкова късно? Откъде се връщаше? Нищо чудно, че спеше по цели следобеди, след като се прибираше почти на зазоряване.
Пенелопа безшумно влезе в стаята си. Изглежда, се бе заблуждавала, че Максимилиан спи на долния етаж. Къде ли бе ходил толкова късно? Събирайки цялата си смелост, тя приближи на пръсти към вратата и едва-едва я открехна. В къщата както обикновено цареше гробовна тишина, а коридорът бе тъмен и неприветлив. Без да е чула отваряне на врата, Пенелопа внезапно долови нечии тихи стъпки по стълбите. Промъкнала се безшумно в коридора, тя се оказа лице в лице със съпруга си.