Може би да се завърне в плантацията? Тази възможност й се струваше все по-привлекателна. Уютната й стая и хората там щяха да я накарат да се почувства в нещо като дом. Но как да се върне при чичо си, след като бе пренебрегнала волята му, омъжвайки се за Максимилиан? Вече не можеше да отиде в плантацията.
Пенелопа взе четките и боите си и се приближи към бялата стена. Бавно започна да очертава контурите на различни цветя, които цъфтяха в градината. Постепенно върху стената изникнаха минзухари, глицинии, диви цветя. Пенелопа сякаш танцуваше пред стената, забравила всичко около себе си. Сега върху стената изникнаха опасните блата край пътя от плантацията до Чарлстаун — кипарисите, зелената, неподвижна вода, водните лилии.
Постепенно на лицето й се появи усмивка. Струваше й се, че бяха минали години, откакто се бе смяла за последен път. Времето в този дом течеше мъчително бавно и безрадостно.
Обръщайки се, за да разгледа резултата от работата си, Пенелопа видя на прага Далтон. Дори видът на намръщеното му лице не бе в състояние да помрачи радостта й.
— Вечерята ще бъде сервирана след половин час, госпожо — каза той, любопитно разглеждайки стените.
— Не съм гладна — отвърна Пенелопа и отново се залови със заниманието си. След малко отстъпи крачка назад и застина неподвижно, загледана в стената пред себе си. В главата й се оформяше плетеница от плавно преливащи една в друга природни сцени, които щяха да обхванат и четирите стени.
— Да повикам ли доктор, госпожо?
Пенелопа се обърна към Далтон, който, видимо озадачен, все още стоеше в рамката на вратата. Сега той направи крачка напред, загледан в рисунките, които покриваха вече две от стените на салона.
— Разбира се, че не — с усмивка отвърна Пенелопа. — Би могъл обаче да купиш още бои. Тези няма да ми стигнат.
— Както желаете, госпожо — каза той с тих глас.
— Синьо и зелено — добави Пенелопа, заставайки до него, за да разгледа творението си от разстояние. — Червено и жълто също. Ще ми трябват и още четки.
За пръв път странният иконом не й вдъхваше страх. Гигантският му ръст и навъсеното пиратско изражение не можеха да я смутят.
Далтон продължаваше да разглежда стените.
— Смея ли да ви попитам, госпожо, какво точно сте решила да правите? — тихо каза Далтон.
Пенелопа му се усмихна загадъчно:
— Да заживея отново.
Пенелопа бе толкова погълната от заниманието си, че не чу почукването на входната врата. Не разбра, че има посетител, докато Далтон не съобщи за пристигането на Виктор Чадуик.
Всичко това се случи точно когато бе решила да украси с глицинии единия от ъглите.
От всички жители на Чарлстаун Виктор Чадуик бе последният, когото Пенелопа желаеше да види.
— Добър ден, Виктор. — Тя слезе от стола, на който бе стъпила, и с кисела гримаса остави настрана молива си.
— Далтон, донеси ни кафе, моля.
Икономът се поколеба за миг, преди да я остави сама с госта. Виктор скептично заоглежда изрисуваните стени на салона.
— Какво правиш, за Бога?
— Рисувам пейзаж — отвърна Пенелопа, обръщайки му гръб, за да разгледа работата си. — Как ти се струва?
— Сигурен съм, че ще бъде прекрасен — колебливо каза той.
Пенелопа не държеше особено на мнението му. Единственото, което я вълнуваше в момента, бе да довърши работата си.
— Какво те води насам? — бавно се обърна към него тя. — Не ми казвай, че си минавал оттук и си се отбил да ме видиш. При последната ни среща се опитах съвсем ясно да ти обясня, че няма да разговарям с теб, докато не обещаеш да очистиш петното от името ми.
— Не мога ли да посетя стар приятел? — с фалшива усмивка каза Виктор.
Пенелопа бе решила да вземе живота си в свои ръце, а това освен всичко останало означаваше да престане да вярва на всяка дума, която чуеше. Ако искаше да оцелее, трябваше да свикне да се държи също така арогантно и недоверчиво, както Виктор и Максимилиан.
— Не — отвърна тя със същата фалшива усмивка.
— Хубаво — каза Виктор доволно ухилен. — Всъщност съм тук по работа. Дойдох да те помоля за една услуга.
— По-добре се откажи.
— Още ли не си ми простила — разочаровано попита той, като да бе очаквал, че Пенелопа ще го посрещне с разтворени обятия. — Скъпа, постъпих така, както сметнах за най-правилно. Освен това вече никой освен теб не си спомня за тази история.