— Сюзън няма да научи — Виктор седна до нея и покровителствено я прегърна.
Мери знаеше, че ако отстъпи, ще изгуби всичко, което бе спечелила досега. Ако Виктор разбереше, че може да идва при нея, когато си пожелае, нямаше да има причина да напусне Сюзън и не след дълго щеше да се омъжи за нея. А през последната една година Мери бе мечтала само за едно — да стане госпожа Чадуик.
— Не мога — прошепна тя.
— Тогава защо си тук?
Той повдигна брадичката й, принуждавайки я да го погледне в очите. Виктор със сигурност я обичаше, поне малко.
— Защото и ти ми липсваше.
Той силно притисна устни към нейните. Дишането му стана учестено и неравномерно, а тялото му застина напрегнато. Мери обичаше подобни моменти, в които Виктор напълно изгубваше контрол над себе си, трепереше от възбуда или стенеше от наслада.
Ръката му се плъзна под полата й точно в мига, когато се канеше да се отдръпне от него.
— Не — дрезгаво прошепна тя.
— Що за игра е това?
Мери поклати глава.
— Не е игра, Виктор! — Това бе лъжа и Мери го знаеше. Любовта бе игра, на която тя току-що бе започнала да се учи. — Някога мислех… вярвах, че ме обичаш.
— Аз наистина те обичам — прошушна той в ухото й, а езикът му се плъзна по шията й. — Много те обичам, Мери. Не ме отблъсквай.
Това бяха думите, които тя толкова дълго бе копняла да чуе. От самото начало тайничко се бе надявала, че ако изиграе правилно картите си, накрая той ще я обикне. Отскоро обаче в душата й бяха започнали да се прокрадват съмнения.
— Кажи го отново — с тих глас настоя тя.
— Обичам те.
Този път Мери му позволи да пъхне ръката си под полата й. Не след дълго Виктор вече я бе повалил на пода на беседката.
— И аз те обичам — прошепна тя, разкопчавайки панталона му и разтваряйки отзивчиво бедра. — О, Виктор, винаги съм те обичала.
Той проникна в нея грубо и без да я целуне. Мери затвори очи и търпеливо го изчака да свърши, знаейки, че това няма да му отнеме много време. Всичко, което някога бе искала, бе любовта на Виктор.
Сега той потрепера, изливайки семето си в нея, и се строполи задъхан и потен върху й. Този път поне нямаше да й се наложи тревожно да чака месечното си неразположение. Виктор най-сетне бе осъзнал любовта си към нея и навярно съвсем скоро щеше да я направи своя съпруга.
Тя обви ръце около врата му.
— Кажи го отново — прошепна с широка усмивка.
— Какво да кажа? — промърмори в косата й Виктор, след което се изправи и бавно започна да се облича.
— Кажи ми, че ме обичаш — тя също се изправи, притисна се към него и погали с показалец влажната му подпухнала долна устна.
— Мери, моля те, не бъди толкова наивна.
— Наивна?
— Добре знаеш правилата на тази игра. — Той се отдръпна, оставяйки я невярваща и зъзнеща от студ. — Аз ти казвам онова, което желаеш да чуеш, а ти ми даваш това, което желаем и двамата.
Той невъзмутимо се облече, поизтупа с ръка дрехите си, приглади назад черната си коса, докато не си възвърна напълно предишния благоприличен вид.
Всичко това бе болезнено и унизително за Мери. Животът й се разпадаше пред очите й и тя можеше да обвини за това единствено себе си. По-добре от всеки друг знаеше на какво бе способен Виктор.
— Никога не си ме обичал, нали? — прошепна тя. Виктор се отпусна на пейката, на която бяха седели допреди малко.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, мога да ти кажа, че не съм обичал никоя жена. Глупаво чувство, което с времето се превръща в бреме. Не мога да допусна да се случи с мен. В живота ми няма място за любов.
Той не желаеше да я допусне в живота си, Мери вече бе сигурна в това. Виктор се възползваше от тялото й, без никога да е изпитвал някакви чувства към нея.
— Не искам да те виждам повече — дрезгаво прошепна тя.
— Разбира се, че искаш.
Изгубена и самотна в тъмнината, тя отново излъга, поклащайки отрицателно глава:
— Не. Не желая никога повече да ме докосваш. Ако го направиш, ще се разкрещя и ще разкажа на всички какво си направил с мен.
Усмивката изчезна от лицето му.
— Никога не съм те принуждавал да правиш каквото и да било.
— Не си — едва чуто потвърди тя.
— Ако разкажеш за нас пред някого, всички ще разберат, че си също толкова виновна, колкото и аз. Безсмислено е да се преструваш на невинна.
— Не се преструвам на невинна. Просто исках…
— Трябва да признаеш, че получи онова, което искаше. Още в мига, когато те целунах в градината на Лаури, разбрах, че си огън жена. Дори в мрака можех да видя пламъка в очите ти и да почувствам заразителната страст, която се разгаряше в теб, докато те целувах. Ти си родена курва. — Той се надигна бавно. — Зная, че няма да ме отблъснеш. Следващия път, като получиш съобщението ми, отново ще дойдеш — тук, в конюшните или в градината, — защото се нуждаеш от мен също толкова, колкото аз от теб. Той се наведе и потупа ръката й. — Не се преструвай на такава, каквато не си, Мери.