Курва. Нима това беше тя? Коленете й се разтрепериха, когато Виктор отдръпна ръката си. Понякога целувките му й харесваха, но самият акт й бе неприятен. Наслаждаваше се на властта, която упражняваше над Виктор, но дали това означаваше, че е курва?
Мери бе останала сама в беседката. Обичаше Виктор, откакто се помнеше, а след като той бе започнал да ухажва Пенелопа, се бе заклела да го спечели за себе си. Докато вървеше по тъмната алея към къщата, от очите й се стичаха сълзи на отчаяние. Отсега нататък не я очакваше нищо хубаво. Никой порядъчен мъж нямаше да се ожени за нея, а още по-малко Виктор, който вероятно вече я презираше. В този момент Мери усети да я обзема чувство на безнадеждност.
В мрака тя се спъна в някакъв невидим храст. След миг се намери на земята, а ръцете й бяха затънали до китките в кал. Остана така известно време, неспособна да събере сили, за да се изправи, цялата трепереща от беззвучно хлипане. От парещите й очи се стичаха сълзи, а главата, коленете и сърцето й горяха от заливащата тялото й болка.
Какво щеше да стане сега с нея?
— Госпожице Сетън?
Тя извърна глава и зърна чифт олющени черни ботуши. Първата й мисъл бе да изкрещи да я оставят на мира, но се оказа, че няма сили да го стори. Натрапникът внимателно й помогна да се изправи на крака, обвивайки ръка около кръста й. Мери се взря в лицето му, готова да го зашлеви за дързостта, но в същия миг осъзна, че пред нея е страховитият иконом на Пенелопа.
— Аз съм… аз съм… — Думата добре заседна на устните й. — Аз паднах.
— Виждам — каза мъжът меко. — Какво правите тук по това време?
Мери тъкмо се канеше да му отвърне, че не е негова работа, когато той, без да сваля ръка от кръста й, я поведе към къщата.
— Не можах да заспя и реших да се поразходя.
— Ъ-хъ — отвърна Далтон и Мери разбра, че не е успяла да го заблуди.
Вместо да я изпрати до къщата, той я въведе в пристройката, където се намираше кухнята. Сложи я да седне на един стол с твърда облегалка, след което се зае да пълни купа с вода от някаква кана.
Сега той по-малко от всякога приличаше на иконом. Скромното му черно облекло нямаше нищо общо с елегантните черно-бели ливреи на слугите в дома Бродерик. Носеше стегнати черни бричове, високи ботуши и разкопчана на врата черна риза. Тъмно русата коса падаше свободно върху раменете му. Когато коленичи пред нея с мокра кърпа в ръка, Мери видя напрегнатите му сини очи внимателно да изучават лицето й.
— Никога не сте ми приличали на жена, която плаче често — каза той, нежно попивайки с влажната кърпа сълзите й.
— Прав сте, аз никога не плача.
— Тогава какво е това.
Мери отново изпита желание да му отвърне, че това не го засяга, но се чу да промълвява:
— Никога ли не сте били истински разочарован? Не говоря за обикновеното ежедневно разочарование, а за мига, в който осъзнаваш, че нищо в живота ти не е такова, каквото би трябвало да бъде. Това случвало ли ви се е някога?
— Много пъти. — Силните му ръце продължаваха да заличават следите от сълзи по страните й.
— Сигурна съм, че вие никога не плачете — каза тя, опитвайки да придаде високомерен тон на гласа си.
— Само понякога — меко призна той.
Щом почисти лицето й, Далтон се зае с ръцете, внимателно отстранявайки полепналата по тях кал. Мери се запита какво ли бе в състояние да разплаче мъж като Далтон. Дали някоя жена не бе разбила сърцето му? Когато я погледна с дълбоките си, сини очи, тя откри в тях отдавна стаена болка и внезапно собствените й грижи й се сториха съвсем незначителни. Бе се държала като глупачка, но скоро й се бе наложило да разбере, че независимо от жертвите, които бе готова да направи, никога нямаше да има мъжа, за когото мечтаеше.
Сега обаче болката в очите на Далтон й се стори много по-дълбока и мъчителна от нейната. Болка имаше дори и в гласа му. Този мъж познаваше смърт, насилие, коварство.
— Искаш ли да ми разкажеш за разочарованието, извикало сълзи в очите на жена, която никога не плаче?
Сега — отново чисти — ръцете на Мери лежаха в скута й. Тя не можеше да сподели тайната си с този човек. Виктор се бе оказал прав — тя беше курва, лека жена и никога нямаше да получи от живота онова, за което жадуваше. А тя копнееше по обикновени неща — любов, взаимност, семейство и дом. Младата жена поклати отрицателно глава и Далтон се изправи.