— Тогава върви да си легнеш — мрачно рече той, изливайки купата с вода.
Тя се изправи и с готовност последва съвета му.
— Мери — тихо извика след нея Далтон.
Младата жена спря и търпеливо зачака, без да му напомни, че не бива да я нарича по име.
— Да?
— Най-добре е да се откажеш от нощните разходки в градината. Следващия път може да не съм до теб, за да ти помогна.
— Край на разходките по тъмно — сериозно рече тя.
— Добре.
15
— Скъпа, какво правиш?
Макс бе истински удивен. Последните седмици трябва да са били твърде шокиращи за съпругата му и сега той виждаше със собствените си очи несъмненото доказателство, че Пенелопа бе изгубила разсъдъка си.
— Рисувам — промърмори тя, без дори да го погледне. Беше твърде вглъбена в заниманието си и нямаше никакво желание за разговори.
— Да, виждам — той пристъпи напред, уверявайки се, че Далтон не го бе излъгал. По всяка от четирите стени бяха скицирани растителни мотиви, които съпругата му грижливо запълваше с маслени бои.
Максимилиан седна в креслото в средата на стаята, откъдето можеше да наблюдава съпругата си.
Пенелопа притежаваше несъмнен талант — беше се убедил в това още с първите няколко нейни пейзажа, които бе видял преди време, но никога не я бе заварвал така обсебена от рисуването. Сляпа за целия останал свят, Пенелопа запълваше със зелена боя някакви очертания върху стената. От мястото си Макс можеше да се убеди в лекотата, с която се преливаха един в друг различните мотиви.
Дори и видът на съпругата му бе променен. Семплата й синя рокля с висока талия и изчистена кройка бе изпръскана с боя, ръкавите — навити, за да не пречат на работата й, а грижливо подреденият кок се бе разпилял и сега кичури коса безразборно падаха върху раменете й. Красотата на Пенелопа бе толкова завладяваща, че на човек му спираше дъха. Максимилиан потъна в мисли. Защо продължаваше да седи и да наблюдава съпругата си? От любопитство? Може би. Или от любов?
Удивеният му поглед спря върху купчина разпилени върху масичката до креслото скици. Макс ги взе и ги постави в скута си. Съпругата му определено имаше талант. Преобладаваха скици на пейзажи, но последните няколко листа истински го изненадаха. На тях бяха нахвърлени три незавършени портрета на лицето, което Максимилиан всяка сутрин виждаше в огледалото. Пенелопа се бе оказала много по-наблюдателна, отколкото бе предполагал. Всяка от скиците изобразяваше някоя от маските, зад които Макс се криеше.
Той се изправи със скиците в ръка.
— Удивителен талант, скъпа — каза той, приближавайки се към нея.
Пенелопа му хвърли уплашен поглед през рамо, изгуби равновесие и се олюля върху столчето, на което бе стъпила. Макс захвърли скиците на пода и взе Пенелопа в обятията си. Сега по жакета му имаше петна от боя, а четката, която младата жена държеше в ръката си, бе оставила следа върху едната му буза. Под семплата си рокля Пенелопа не носеше корсет и той усети изкусителната топлина на мекото й тяло. Незабавната реакция на собственото му тяло показа на Максимилиан, че опитите да избяга от съпругата си бяха обречени на провал и само подклаждаха желанието му.
— О, страшно съжалявам — каза Пенелопа с ужас, оглеждайки одрасканата буза и изцапания му жакет. След миг на лицето й изгря непринудена усмивка. — Бях забравила, че си в стаята, и когато заговори…
— … те уплаших — довърши изречението й Макс. — Вината е изцяло моя.
Той съзнаваше, че би трябвало да се засуети около разпилените по пода листове и съсипания си жакет, но неочаквано се бе почувствал така щастлив и спокоен, че изпита непреодолимо желание да задържи Пенелопа в обятията си.
Усмивката бавно изчезна от лицето на младата жена и сега тя бе по-бледа и смутена от него. Независимо от усилията му, бе открила различните му лица и навярно в този момент се питаше кой от съпрузите й я държеше в обятията си.
Пенелопа плахо погали бузата му.
— Съжалявам, Максимилиан — тихо рече тя.
— Всичко е наред, скъпа. — Той продължаваше да я държи в обятията си.
— Двамата с теб се виждаме толкова рядко, а и когато останем сами, ти вечно бързаш.
— Просто съм много припрян човек, скъпа — прошепна той.
— Наистина ли?
Единственото желание на Максимилиан в този момент бе да отведе съпругата си в спалнята й и да я люби на дневна светлина, да се изгуби в нея и да забрави за всичко, което ги делеше. Той я целуна неочаквано. Устните й бяха така ароматни и меки, че целувката го опи и той се почувства безпомощен да се бори с внезапно завладелите го чувства. Запита се как досега не й бе казал, че я обича.