В трапезарията влезе Бек. В ръцете си държеше сребърен поднос с три чаши горещо кафе. Пенелопа го проследи със същия напрегнат поглед, с който преди това се бе взирала в Далтон.
Когато тримата отново останаха сами, Пенелопа се обърна към съпруга си.
— Максимилиан — попита тя, — откога познаваш Далтон?
— Защо питаш?
Тя сви небрежно рамене, но престореното й безразличие не успя да заблуди Макс.
— Просто така, от любопитство.
— Само икономът ли те интересува или целият персонал?
Мери внимателно следеше разговора им.
— Далтон е чудесен иконом — намеси се тя. — Малко странен може би, но изключително предан.
Изглежда и двете жени бяха очаровани от красивия и малко странен иконом. Макс осъзна, че ревнува. Бе направил всичко възможно да издигне стена между себе си и Пенелопа, а сега болезнено я ревнуваше.
— Познавам Далтон от години, скъпа. Беше с мен още в Англия, а след това и в Индия.
— О, не знаех това.
Макс се усмихна отегчено.
— Просто досега не си проявявала интерес към него.
Далтон, който преди време бе готов да убие Пенелопа, напоследък я защитаваше, поставяйки под въпрос вината й за смъртта на Хет Лаури и връзките й с Виктор Чадуик. Макс се питаше как прекрасната му съпруга бе успяла да размекне коравото сърце на Далтон.
— Просто прислугата в тази къща е, както се изрази Мери, малко странна. Бек бил ли е заедно с вас?
Бек? Той, подобно на Луис и Джон, все още вярваше, че Пенелопа е виновна за смъртта на Хет Лаури. Тя със сигурност не таеше топли чувства към него.
— Не — лаконично отвърна Макс, придружавайки отговора си с красноречива прозявка. — За Бога, скъпа, това със сигурност е най-скучният разговор, който някога съм водил.
Пенелопа съсредоточи цялото си внимание върху десерта и едва го изяде на малки хапки, без повече да вдигне глава. Макс не можа да не се запита какво се мъчи да научи жена му.
Максимилиан и Мери отдавна се бяха оттеглили в спалните си, а бурята, започнала късно следобед, малко след като Виктор си бе тръгнал, продължаваше да бушува. В душата на Пенелопа бушуваше друга буря, от която тя не можеше да се скрие.
Къде беше сега Тайлър? Имаше ли подслон над главата си?
На ръба на изтощението, Пенелопа се пъхна под завивките и се опита да заспи. Една-единствена свещ хвърляше тревожни отблясъци върху стените на стаята. След като дълго се бе въртяла в леглото, без да намери покоя, по който копнееше душата й, младата жена отново нервно закрачи пред прозореца.
Какво щеше да стане сега? Ако Виктор бе прав, че Синьото острие живее в къщата, то той можеше да бъде всеки един от нейните обитатели. Далтон, който никак не приличаше на иконом, некриещият омразата си към нея Бек, мрънкащият нечленоразделно Джон, Луис е фалшивата си усмивка, зоркото око Гарик, мрачният коняр Флетчър…
Виктор й бе дал само три дни, а първият вече почти бе изтекъл.
Със свещта в ръка Пенелопа безшумно се измъкна през вратата. Коридорът пред нея бе тъмен и безлюден, а в къщата цареше тишина, нарушавана единствено от гръмотевиците навън.
Пенелопа бе сигурна, че би могла да намери доказателства за самоличността на Синьото острие на обгърнатия в тайнственост трети етаж. Оръжията, маскировките, на които до голяма степен се дължеше ореолът от тайнственост около името му, компрометиращи бележки или карти. Трябваше да открие само една от тези улики и брат й щеше да бъде спасен.
Преди време Гарик я бе предупредил да стои далеч от третия етаж. Дали точно той не бе Синьото острие? През деня за Пенелопа бе невъзможно да проникне на горния етаж. Наоколо винаги имаше някой, който зорко да следи всяко нейно движение, тъй че сега бе най-подходящият момент незабелязано да се промъкне през пустия коридор. Пенелопа потръпна от ужас при мисълта за онова, което й предстоеше.
Ами ако я заловяха? Още щом направи първите си стъпки към водещото към третия етаж стълбище, Пенелопа откри, че вече нищо не може да я уплаши. Беше готова да пожертва живота си, за да спаси Тайлър. Той бе единственото същество на този свят, което заслужаваше любовта й.
Бурята отвън заглушаваше шума от стъпките й. Свещта осветяваше стените на изискания й затвор, по които висяха, донесени от всички краища на земята, картини в позлатени рамки и лъскави масички с поставени върху тях антични вази.
Пенелопа нямаше какво да губи.
Достигнала стълбището, тя вдигна поглед към забуления в тайна трети етаж. За миг я обзе нерешителност. Ако откриеше в лицето на някой от прислугата Синьото острие, нямаше да има друг избор, освен да съобщи на Виктор. Това обаче означаваше да предаде един мъж, от когото искрено се възхищаваше. В противен случай пък Виктор щеше да погуби Тайлър, а това със сигурност щеше да съсипе живота й.