— Стаята на Далтон е третата вляво.
Пенелопа се извърна така рязко, че едва не загаси свещта, която само след миг освети гневното лице на мъжа й.
16
— Всъщност ти сигурно вече знаеш това.
Трябваше да се засмее и да обясни на съпругата си, че нощните й занимания въобще не го интересуват и че тя е свободна да легне с всеки мъж в къщата. Този път обаче Макс се оказа неспособен да надене маската на безразличие, която Пенелопа така добре познаваше.
Внезапно къщата се разтресе от гръмотевица, зловещо отекнала и в сърцето на Максимилиан. Пенелопа подскочи уплашено.
— От бурята ли се боиш, скъпа? — Тя бавно поклати глава. — Или от мен? — прошепна Макс.
Пенелопа се поколеба, а после дръзко отвърна:
— Не търся никаква стая. Просто се почувствах неспокойна. Предполагам, че е заради бурята.
Лъжата й не успя да го заблуди. Очите на младата жена бяха отворени широко, меката й долна устна трепереше, а ръката със свещта леко се тресеше. Ах, как искаше да й повярва.
Макс й подаде ръката си, очаквайки тя да я поеме.
— Предлагам ти следващия път, когато се почувстваш неспокойна, да потърсиш утеха на първия и втория етаж. Искам да те предупредя, че Далтон спи с нож — ако вече сама не си открила този факт по време на нощните си разходки, — а Гарик винаги държи до себе си огнестрелно оръжие. Ако случайно попаднеш в погрешна стая, скъпа, има опасност да ме оставиш вдовец.
След миг колебание тя му подаде ръка. Сега трепереше значително по-слабо.
— Но аз никога… — заекна и се изчерви. — Аз никога не бих… Как можеш да помислиш, че… — Пенелопа обърна към Макс невинното си лице, което свещта обливаше в мека златиста светлина. В очите й се четеше спокойна увереност. — Ако мислиш, че бих могла да легна с друг мъж, то тогава въобще не ме познаваш.
Макс осъзна, че тя говори самата истина. Можеше да го почувства. През тялото му премина вълна на облекчение. Сигурно й бе повярвал, защото имаше нужда от това. Все пак тя беше негова жена. И му принадлежеше.
— Прости ми — прошепна Пенелопа.
Тя лесно можеше да издърпа ръката си и да избяга, но не го стори. Премръзналите й пръсти стиснаха неговите още по-силно.
— Какво се случи с нас, Максимилиан?
Все още не можеше да й отговори, затова я целуна. Целувката му бе нежна и колеблива, също като онази в салона късно следобед. Горещите му устни едва докоснаха нейните. Очите й се притвориха, а тялото й инстинктивно се притисна към неговото.
Той можеше да я има тук и сега, върху пода, докато навън вилнееше бурята. Можеше да й каже, че я обича, независимо от всичко, което й бе сторил. Да й признае как всяка нощ копнее да бъде до нея в леглото. Тя бе обсебила ума и тялото му, а дори не знаеше за това. Макс така внезапно откъсна устни от нейните, че Пенелопа залитна и се наложи той да я задържи, обвивайки ръка около кръста й.
— Лека нощ, скъпа. — Почти бе стигнал вратата на стаята си, когато чу Пенелопа да казва:
— Сбърках ли някъде? — Гласът й леко потрепера.
Той спря с ръка върху дръжката на вратата:
— Не, разбира се, че не — ведро отвърна Макс.
Пенелопа не можеше да го остави отново да избяга.
— Какво да направя, за да те накарам да ме обикнеш отново?
Бе направила няколко крачки към него. С всяка стъпка на босите й крака по коридора мускулите на тялото му се напрягаха все повече.
— Може би никога не съм спирал да те обичам — прошепна Макс, сигурен, че тя няма да чуе едва-едва прошепнатите думи.
Тогава усети върху гърба си нежното докосване на дланите й. Макс се наведе назад, за да се наслади на милувката на нежните й пръсти.
— Имам нужда от приятел — тихо каза Пенелопа. — Имам нужда от две силни ръце, на които да се опра. Може би любовта си е отишла, но между нас все още има нещо. Можеш ли да го усетиш? Аз съм твоя съпруга, а ти си моят мъж. Ако желаем нещо повече от това… от това, което сме сега, трябва да се опитаме да спасим брака си.
Максимилиан се обърна към нея и я прегърна, сякаш се боеше, че може да реши да си тръгне.
— Позволи ми да остана с теб тази нощ. — Молбата й прозвуча плахо, защото Пенелопа очакваше да чуе отказ. След всичко, което й бе сторил, сега тя съвсем естествено се боеше от отговора му. Бе проявила необикновена смелост, изправяйки се пред него и наричайки нещата със собствените им имена. Макс не бе посмял да го стори.
Той я повдигна с лекота от пода и свещта застрашително се наклони в ръцете й. След това я понесе към спалнята й. Когато я пусна да стъпи на пода, една светкавица проряза небето и ги озари.