Пенелопа все още спеше, когато на разсъмване Макс събра дрехите си от пода, облече се бързо и напусна стаята. Бурята бе преминала и утрото обещаваше слънчев и красив ден.
Уви, навярно и днес Макс нямаше да може да признае пред съпругата си, че я обича, слагайки край на измамата, с която бяха свикнали да живеят. И днес той отново щеше да се взира в жената, която обичаше повече от всичко друго на този свят, и да недоумява как е могла да извърши подлото предателство, в което бе уличена.
— Какво значи това?
Спрял до стълбището, където предната нощ бе заварил съпругата си, Макс вдигна глава, за да види насреща си усмихнатото лице на Далтон, който безгрижно се бе облегнал на перилата.
— Това не е твоя работа — хладно отвърна Макс. Вече знаеше, че между Далтон и Пенелопа няма нищо, но някаква неясна причина все още го караше да ревнува.
Не за пръв път Макс с горчивина осъзна, че бе свикнал да обича Пенелопа с неразумна и ожесточена страст.
Далтон бавно слезе по стълбите.
— Зная, че никой няма да се съгласи с мен — меко каза той, — но мисля, че съпругата ти е невинна.
— Така ли? — Макс изпитателно се взря в лицето на мъжа, който от седем години бе най-близкият му приятел. — И какво те накара така бързо да промениш мнението си? Да не би сама Пенелопа да ти се е изповядала?
— Не — Усмивката бе изчезнала от лицето на Далтон. — Тя не е разговаряла с мен.
Далтон бе в обичайната си дневна ливрея на прислужник от дома на Бродерик, но дори тези дрехи не можеха да прикрият невъздържания му нрав.
— Попитай я — прошепна той. — Накарай я да ти обясни.
— Колко благородно от твоя страна.
— Попитай я, а докато ти отговаря, я наблюдавай внимателно. Така ще разбереш дали казва истината, или те лъже.
След тези думи Далтон подмина Макс, слизайки надолу по стълбите към първия етаж.
— Далтон — мрачно извика Макс, проследявайки приятеля си с поглед. Далтон спря и зачака. — Влюбен ли си в съпругата ми?
Далтон го погледна през рамо и зловещо се усмихна.
— Не. А ти?
Макс рязко му обърна гръб, а след миг затръшна вратата на спалнята си.
Вече знаеше какво трябва да стори.
Пенелопа се решеше пред огледалото, само по корсаж и фуста, тъй като Хелън все още приготвяше роклята и обувките й.
Беше се събудила малко след пладне, откривайки, че е сама сред измачканите чаршафи. Все още замаяна от вълшебната нощ, тя все още не се чувстваше изоставена.
За пръв път, откакто Виктор й бе поставил ултиматума си, тя се събуди с ясното съзнание за онова, което трябваше да стори. Планът се избистри в ума й, докато се чудеше къде ли бе отишъл Максимилиан, напускайки леглото й.
Този план обаче изискваше пълното й съсредоточаване.
— Хелън, трябва да те попитам нещо — думите й прозвучаха рязко и уверено, тя не умоляваше, а даваше нареждания. Хелън очевидно не бе по-благоразположена към господарката си от останалите обитатели на къщата.
Възрастната жена изостави заниманието си и се обърна към Пенелопа. На лицето й бе изписано обичайното раздразнение.
— Разбира се, госпожо.
Няколкото кратки разговора между двете жени бяха достатъчни на Пенелопа, за да отгатне политическите симпатии на камериерката си. С непрекъснатото си мърморене по адрес на британците Хелън открито бе показала, че не е лоялистка. Следователно като откровен противник на британците и човек от имението Бродерик Хелън трябваше да знае кой е Синьото острие, ако, разбира се, подозренията на Виктор бяха основателни.
— Имам много важно съобщение за един човек и вярвам, че ти ще ми помогнеш да му го предам.
— За кого става дума? — подозрително попита Хелън.
Пенелопа взе едно запечатано писмо от тоалетната масичка пред себе си и й го подаде.
— Настоявам човекът, известен под името Синьото острие, да получи това писмо колкото е възможно по-скоро.
Кафявите очи на Хелън се разшириха от учудване.
— Госпожо, не зная кое ви кара да мислите, че…
— Не ме интересува как ще го намерите — прекъсна я Пенелопа, твърдо решена да накара прислужницата си да се подчини на заповедта й. Не можеше да си позволи да бъде скромна, мила и любезна, както винаги досега. На карта бе заложен животът на Тайлър. — Погрижи се то да достигне до Синьото острие преди петък.
Хелън с треперещи ръце пое запечатаното писмо.
— Разбира се, госпожо — каза тя с тих глас.
17
Може би си струваше да се вслуша в предложението на Далтон и да попита Пенелопа дали има пръст в залавянето на Лаури. Той едва не го бе сторил предния ден, замаян от кратката й целувка. Имаше моменти, когато бе уверен, че ако се вгледа в очите на Пенелопа, би могъл да разбере дали тя казва истината, или го лъже. Друг път с отчаяние мислеше, че съпругата му е непоправима лъжкиня.