Прекалено много се съмняваше в нейната почтеност, за да можеше открито да я попита. Контето Максимилиан Бродерик не се интересуваше от заниманията на съпругата си и открито демонстрираше отегчение от разговорите за политика.
Ако тя го погледнеше в очите и признаеше със студен глас, че хладнокръвно е предала Лаури на Чадуик?
Ако я уличеше в лъжа?
Макс изтупа дантеления маншет, който се подаваше от ръкава му от кралскосиня коприна. Истината или лъжата. Не знаеше кое би било по-малкото зло.
Наистина от инцидента с Лаури насам Пенелопа с нищо не бе демонстрирала лоялистките си възгледи, но Макс не можеше да забрави, че обвиненията бяха дошли от устата на самия Лаури, а един умиращ човек не би имал причина да лъже.
Дали Лаури е бил изненадан, че жената, която е смятал за своя приятелка, го е предала? Джейми със своята наивна душа сигурно не е могъл да си отговори защо любимата му се е обърнала срещу него. Дали и двамата не бяха загинали със застинал на устните въпрос?
Той се запъти към открехнатата врата на салона. Пенелопа работеше върху една от стените, оцветявайки в зелено очертанията на някакъв кипарис.
Изведнъж тя замръзна с вдигната ръка, вперила поглед в стената пред себе си, сякаш всеки миг щеше да се срути върху нея.
Макс очакваше съпругата му да продължи работата си, но Пенелопа продължаваше да стои неподвижна.
Той беше на крачка от това, още сега да й зададе проклетия въпрос, да се вгледа в красивите й очи и да я попита за смъртта на Лаури, но не намери сили да понесе истината. Предчувстваше, че отговорът й няма да му хареса.
Вместо да се отдалечи, Макс влезе в салона и се зае да разглежда рисунките по стените, които бяха обсебили съзнанието на съпругата му. Вече бе ясно, че завършен, стенописът щеше да изглежда великолепно.
— Какво те е прихванало? — меко попита той, а Пенелопа се извърна смутено, сякаш Макс я бе спипал да върши нещо нередно.
— Максимилиан — задъхано рече тя с ръка на сърцето. — Мислех, че си излязъл.
Изглежда, отново криеше нещо.
— Нима не мога да прекарам известно време в собствения си дом? — той дари съпругата си с разсеяна усмивка и оправи дантелената си вратовръзка. — Конете ми са изтощени, шивачът — уморен, обущарят ми също се оплаква от преумора… — Той артистично махна с ръка и въздъхна. — Тъй че реших да им дам малко почивка и да прекарам известно време със съпругата си.
Пенелопа очевидно не бе във възторг от идеята му. Тя закърши ръце и за момент прехапа долната си устна. Навярно присъствието му я изнервяше.
— Досега не сме правили много неща заедно. Как предлагаш да прекараме деня?
Миналата нощ не се бе показала толкова резервирана. Вероятно знаеше, че Макс желае да прекарат целия ден в леглото й. Да я люби и да се смеят, както преди сватбата им и нейното предателство.
— Скъпа, снощи спомена, че се нуждаеш от приятел.
— Да — прошепна тя.
Макс я обичаше толкова силно, че внезапно изпита болка. Тя го бе измамила, представяйки се за друг човек, но дали бе честно да очаква от нея да бъде съвършена?
Измяната го бе съсипала. Въпреки тежкото си детство, страшните битки и природни бедствия, връхлитали го през годините, той не познаваше по-тежка агония и по-велико щастие от онова, което дължеше на една жена. Пенелопа.
— О, подранил си. — Тя се бе извърнала към преддверието, откъдето Макс видя в салона да влизат Далтон и Чадуик.
— Дойдох веднага, щом получих съобщението ти — отвърна й Чадуик с непроницаема усмивка.
Макс обърна гръб на гостенина, заставайки лице в лице със съпругата си.
— Както виждам, вече си си намерила приятел, скъпа.
След това, без да дочака отговора й, мина покрай Чадуик и намусения Далтон. Не можа да не забележи неприкритото задоволство, изписано на лицето на Чадуик, и напрегнатото поведение на съпругата си. Нещо ставаше и той усети във въздуха да витае някаква неясна заплаха.
Затваряйки вратата, зад която бяха останали Пенелопа и Чадуик, той обърна гневния си поглед към Далтон.
— Още ли мислиш, че е невинна?
Този път Далтон не отговори, а само му подаде някакво запечатано писмо.
— Тази среща вероятно има нещо общо с нас.
Виктор се настани удобно на дивана. Пенелопа реши, че е прекалено нервна, за да седне, и продължи да крачи пред него.
— Откри ли го вече? — попита Виктор със самодоволна гримаса.
— Не — тихо отвърна Пенелопа — Но имам план.