Пенелопа все още се чувстваше замаяна от кратката си среща с тайнствения непознат. Тя никога повече нямаше да види Синьото острие, да се срещне с него лице в лице, да чуе спокойния му глас. Младата жена внезапно се почувства непреодолимо привлечена от мистериозния шепот на непознатия.
Колко още трябваше да седи тук? Минутите се изнизваха бавно и мъчително. Единствена тя знаеше, че Синьото острие няма да се появи.
— Добър вечер, госпожо Бродерик — долетя иззад гърба й познатият шепот. Пенелопа едва не подскочи от мястото си.
Какво правеше той? Вече трябваше да е далеч оттук.
— Много съм разочарован — каза мъжът и продължи, без да дочака отговора й. — Мислех, че това ще бъде среща на четири очи.
Пенелопа се вцепени, неспособна да се движи и говори. Виктор изскочи от укритието си близо до входа на беседката. В ръката си стискаше пистолет.
— Той е тук!
Пенелопа очакваше войниците да наизскачат от храстите и да открият огън, но наоколо все още бе тихо. Единственият шум, който успя да долови, бе едно леко шумолене в храстите зад нея.
— Чадуик, страхувам се, че хората ви са били задържани. Тук сме единствено двамата с вас и прекрасната госпожа Бродерик. Каква красива примамка сте ми подготвили, Чадуик. В крайна сметка, кой мъж би устоял на подобна покана?
Виктор крадешком се заизмъква от беседката. Той вдигна пистолета си и се прицели в гъстия храсталак зад Пенелопа.
— Всеки мъж си има слабо място — каза той, напрягайки очи в полумрака.
— Госпожа Бродерик за мен ли остава? — този път шепотът на Синьото острие прозвуча иронично. — Наистина ли си мислехте, че ще ме пипнете толкова лесно?
Виктор се прицели по посока на шепота и стреля. Пенелопа закри очите си с ръце и извика:
— Не!
След миг се възцари гробна тишина.
— Хванах го — триумфиращо прошепна Виктор.
Пенелопа едва потисна отвращението си. Не можеше да си позволи да се разплаче пред този мъж. В името на Тайлър привидно запази спокойствие.
— Защо си толкова сигурен?
Без да й отговори, Виктор напусна беседката, за да потърси жертвата в храсталака зад Пенелопа. Минутите течаха, а той все не успяваше да открие тялото. Сипейки ругатни, претърси почти цялата градина.
Пенелопа чакаше, затаила дъх, и безмълвно се молеше изстрелът на Виктор да е пропуснал целта и сега непознатият да е вън от опасност. Зад нея Виктор продължаваше да търси жертвата си, проклинайки съдбата и гневно кършейки гъстите клони на храстите.
Минутите се изнизваха прекалено бавно за Пенелопа. В къщата със сигурност бяха чули изстрела. Защо никой не идваше? В този момент видя по пътеката да се задава Далтон, следван от останалите мъже от прислугата.
— Какво става тук? — попита той. — Чух изстрел. Облеклото на мъжете бе доста разнообразно. Далтон и Гарик все още носеха ливреите си, Бек и Джон бяха по ризи и стегнати бричове, а Флетчър и Луис — в непретенциозните си дрехи за конюшнята, където прекарваха по-голямата част от времето. Всички те говореха в един глас, възбудени от изстрела, който бяха чули.
Максимилиан пристигна по домашен халат няколко минути след останалите. Той се прозина и тръсна глава, очевидно опитвайки да се разсъни.
— Да! Наистина съм го уцелил! — извика Виктор и Пенелопа ужасена затвори очи. Планът й се бе провалил, причинявайки още една смърт. Но Бог й бе свидетел, че не желаеше Синьото острие да загине така безславно в градината й. Защо не я бе послушал и не бе избягал?
Виктор се върна в беседката и й показа ръката си.
— Кръв — сияещ каза той. — Боже мой, застрелял съм Синьото острие.
Кръвта по ръката му изглеждаше черна на лунната светлина. Пенелопа не се сдържа и потрепера. Тя едва не припадна в краката на Виктор.
— Елате тук — нареди той на мъжете, скупчени на пътеката. — Помогнете ми да намеря тялото. Има много кръв, така че със сигурност не е успял да стигне далече.
Никой не помръдна.
— Заповядвам ви да ми помогнете в търсенето на бунтовника!
— Може би утре сутринта — каза Максимилиан, прозина се още веднъж и се запъти към къщата. Останалите мъже го последваха. — Далтон — внезапно спря по средата на пътеката Максимилиан и погледна през рамо, — би ли придружил съпругата ми? Нощта е доста студена и не мисля, че за нея е здравословно да стои навън.
— Разбира се.
Далтон се обърна и зачака Пенелопа, която с облекчение напусна беседката, присъединявайки се към групичката.