— Е, госпожа Хънтър има, разбира се, преднина. Всички знаем, че е участвала в не един и два дебата и има закалка, че е натрупала голям опит по наболелите въпроси в щата, според мен обаче е показателно колко откровен и открит е Флечър в подхода си към изборите — въпреки всичко той прие да участва в дебатите.
— Не поемате ли, сенаторе, огромен риск? — попита друг журналист.
— Поемаме, естествено — призна Хари, — но както подчерта и самият кандидат, ако той не се държи като мъж и не се изправи лице в лице с госпожа Хънтър, как избирателите могат да очакват от него да поеме по-голямото предизвикателство — да ги представлява?
Флечър не помнеше да е казвал такова нещо, макар и да беше съгласен с чувството, вложено от сенатора.
След като пресконференцията приключи и си тръгна и последният журналист, младежът подметна:
— Не ми ли каза, че Барбара Хънтър я няма никаква в дебатите и й трябва цяла вечност, за да отговори на въпросите?
— Да, казах ти точно това — потвърди Хари.
— Защо тогава спомена пред журналистите, че…
— Тук става въпрос за очаквания, моето момче. Сега те смятат, че ще се провалиш и че тя ще те направи за смях, така че, дори да се представиш зле като нея, всички ще те обявят за победител — изтъкна сенаторът.
— Здравейте, казвам се Флечър Давънпорт…
Тези думи се въртяха отново и отново като нашумяла мелодийка, която той не може да си избие от главата.
30.
Нат се зарадва много, когато Том надзърна в кабинета му и попита:
— Може ли довечера да доведа още един човек?
— Разбира се. По работа или за удоволствие? — попита приятелят му, след като вдигна очи от писалището.
Том се поколеба:
— Надявам се да е и за двете.
— Жена ли е? — поинтересува се Нат. — Вече го глождеше любопитство.
— Определено.
— Как се казва?
— Джулия Къркбридж. — И какво…
— Като начало ти стига толкова, довечера можеш да зададеш направо на нея останалите въпроси, много ни е оправна, Ще ти отговори сама.
— Добре, че ме предупреди — рече Су Лин, когато мъжът й я изненада с вестта, че ще има още един гост, чак след като се прибра.
— Сигурно трябваше да ти звънна, нали? — притесни се той.
— Е, щеше да ми облекчиш живота, но хайде, от мен да мине. Сигурно си печелел милиони, не ти е било до това.
— Нещо от този род — рече Нат.
— Какво знаем за гостенката? — полюбопитства Су Лин.
— Нищо — отговори мъжът й. — Познаваш го Том — ако става дума за личния му живот, е по-потаен и от швейцарски банкер. Все пак има надежда, щом е решил да я доведе.
— Какво стана с Маги, ослепителната червенокоса красавица? Тъкмо мислех, че…
— Изчезна като всички останали. Помниш ли Том да е водил някоя два пъти у нас?
Су Лин се позамисли и отговори:
— Не, не помня. Сигурно защото не готвя добре.
— Готвенето няма нищо общо, макар и да се опасявам, че пак ти си в дъното на нещата.
— Аз ли? — учуди се жена му.
— Да, ти. Клетият той, хлътнал е по теб от години, затова, хване ли се с жена, я води тук, за да я сравни…
— Я не почвай пак! — прекъсна го Су Лин.
— И да почвам, и да не почвам, това е в дъното на всичко, така да знаеш, цветенце.
— Единственото, което Том е правил някога, е да ме целува по бузата.
— И няма да направи нищо повече. Колцина ли са влюбени в човек, когото не са целували и по бузата?
Нат се качи горе — да почете на Люк, а Су Лин сложи на масата прибори за още един човек. Тъкмо бършеше и четвърта чаша, когато на вратата се позвъни.
— Ще отвориш ли, Нат? Аз не мога — провикна се тя. Не чу отговор, затова смъкна престилката и отиде да отвори.
— Здравей! — поздрави Том и се наведе да целуне по бузата домакинята, при което тя се сети за думите на мъжа си. — Това е Джулия — представи той жената, която бе довел.
Беше елегантна, висока почти колкото него и тъничка като Су Лин, макар че с русата коса и сините очи явно бе потомка по-скоро на скандинавци, отколкото на жители на Далечния изток.
— Много се радвам да се запознаем — рече Джулия. — Ще прозвучи изтъркано, но наистина съм слушала доста за вас.
Су Лин се усмихна и пое коженото палто на гостенката.
— Мъжът ми е зает с… — подхвана тя.
— С черни котараци — оповести Нат, който бе дошъл при тях. — Тъкмо четях на Люк „Котаракът в чизми“. Здравейте, аз съм Нат, вие сигурно сте Джулия.
— Да, същата — потвърди гостенката и озари Нат с усмивка, покрай която Су Лин се сети, че жените го харесват. — Елате да пийнем по нещо в хола — покани ги Нат. — Сложил съм шампанското да се изстуди.