— Какво ще поливаме? — възкликна Том.
— Не виждам какво освен това, че все пак си намерил жена, която да склони да дойде с теб на вечеря… — Джулия се засмя. — Е, можем да добавим и че се обадиха адвокатите — да кажат, че сделката с „Бенет“ е приключила успешно.
— Кога? — попита Том.
— Днес късно следобед — Джими ми звънна да ми съобщи, че са подписали всички документи. Сега остава само да пратим чека.
— Не ми спомена, когато се прибра — намеси се Су Лин.
— Изхвърча ми от главата — мислех си само как Джулия ще ни гостува на вечеря — обясни Нат. — Затова пък го обсъдих с Люк.
— И какво е вещото му мнение? — попита Том.
— Според него сме се охарчили прекалено много — цял долар за банка!
— Цял долар ли? — повтори Джулия.
— Да, от пет години „Бенет“ работи на загуба и ако не броим сградата, дългосрочната задлъжнялост е по-голяма от активите, така че, ако не побързам, Люк може и да се окаже прав.
— На колко години е? — полюбопитства Джулия.
— На две, но вече разбира от финанси. Гостенката пак се засмя.
— Разкажете ми, Нат, още нещо за банката.
— Това е само началото — обясни той, докато наливаше от Шампанското. — Хвърлил съм око и на банка „Морган“.
— И колко ще ти струва? — намеси се жена му.
— По днешни цени към три милиона долара, но докато бъда готов да сключа сделка, сумата може да надхвърли и един милиард.
— Трудно ми е да боравя с такива цифри — отбеляза гостенката. — Не са лъжица за моята уста.
— А, недей да скромничиш, Джулия — укори я Том. — Не забравяй, виждали сме отчетите на фирмата ти и знаем, че за разлика от „Бенет“ последните пет години сте на печалба.
— Е, някакъв си милион — усмихна му се пак Джулия.
— Извинете — прекъсна ги Су Лин. — Ще ида да погледна вечерята.
Нат се усмихна на жена си и се извърна към познатата на Том. Вече имаше чувството, че Джулия може би ще заслужи и втора среща.
— С какво се занимавате? — попита я той.
— А вие как мислите? — отвърна тя със същата кокетна усмивка.
— Сигурно сте фотомодел, може би актриса.
— Топло. Когато бях по-млада, наистина съм работила като модел, през последните шест години обаче се занимавам с недвижими имоти.
Су Лин се появи отново.
— Вечерята е почти готова, ако искате, да се пренесем в трапезарията.
— Недвижими имоти, значи — повтори Нат, докато вървяха към другото помещение. — И през ум не би ми минало.
— Но е вярно — потвърди Том. — Освен това Джулия иска да прехвърли при нас сметката си. Оглежда един парцел в Хартфорд и смята да внесе в банката половин милион, в случай че трябва да се действа бързо.
— Защо предпочетохте нас? — поинтересува се Нат, докато жена му слагаше пред гостенката купичката със супа от омар.
— Защото покойният ми съпруг се бе доверил на господин Ръсел, когато се опитвахме да закупим парцела, на който сега е търговски център „Робинсън“. Не спечелихме търга, бяхме обявили по-малка начална цена, въпреки това господин Ръсел не ни взе пари. Дори хонорар не поиска — уточни Джулия.
— Съвсем в стила на баща ми — отбеляза Том.
— Та преди да умре, покойният ми съпруг каза, че ако отново решим да наддаваме за парцел в района, да се доверим на банка „Ръсел“ и на никой друг.
— Оттогава нещата се промениха — поясни Нат, — господин ръсел излезе в пенсия и…
— Но синът му още е в банката, при това като председател на управителния съвет.
— И постоянно ми диша във врата, опява ми да сме вземали пари за всяка услуга, която банката извършва. Но сигурно ще ви бъде интересно да узнаете, че търговският център жъне големи успехи и носи на инвеститорите отлична възвращаемост. Та какво ви води в Хартфорд?
— Четох някъде, че от кметството смятали да построят още един търговски център — в другия край на града.
— Точно така. Обявили са парцела за продан, има и разрешително за строеж.
— Колко очакват да получат за земята? — поинтересува се гостенката и си гребна от супата.
— Ако се вярва на слуховете, към три милиона, но мен ако питате, цената вероятно ще скочи до три и триста — три и петстотин хиляди. Търговски център „Робинсън“ печели добре.
— Можем да си позволим да изхарчим най-много три и половина милиона — отсече Джулия. — Ние във фирмата сме си предпазливи, пък и винаги можем да сключим друга, по-изгодна сделка.
— Вероятно ще проявите интерес към някои от останалите парцели, които са ни възложили да продадем — отбеляза Нат.
— Не, благодаря — бе категорична гостенката. — Фирмата ми се занимава само с универсални магазини, а наред с всичко останало покойният ми съпруг ме е учил да не се захващам с неща, от които не разбирам.