— Съжалявам, но е на заседание. — Нат си погледна часовника и се усмихна — беше десет и двайсет и пет. — Ако оставите телефонния си номер, ще й предам да ви потърси веднага щом се освободи.
— Не, няма нужда — рече Нат и затвори. Телефонът веднага иззвъня. — Обажда се Джеб от отдел „Новооткрити сметки“, господин Картрайт, реших, че е редно да ви уведомя. Току-що получихме превод от банка „Чейс Манхатън“ за сумата от половин милион долара с искане да бъдат внесени в сметката на госпожа Джулия Къркбридж.
Нат не се стърпя, позвъни на Су Лин, за да й каже новината.
— Въпреки това не й е чист косъмът — повтори жена му.
31.
— Ези или тура? — попита водещият.
— Тура — каза Барбара Хънтър.
— Падна се тура — оповести мъжът.
Погледна към госпожа Хънтър и кимна. Флечър не можеше да се оплаче: и бездруго щеше да избере както винаги ези, сега оставаше само да разбере какво ще бъде решението на госпожа Хънтър. Дали ще предпочете да говори първа — това означаваше, че в края на дебатите Флечър ще говори последен. Или…
— Ще говоря първа — рече жената.
Флечър едвам се сдържа да не се подсмихне. Оказа се, че е било излишно да хвърлят жребий — ако беше спечелил, той пак щеше да предпочете да говори втори.
Водещият седна зад писалището в средата на сцената. Госпожа Хънтър се разположи отдясно, Флечър — отляво, което отразяваше идеологията на двете им партии. Но кой къде ще седне бе последното, което ги занимаваше. Вече десет дни се обсъждаше къде ще се състоят дебатите, в колко часа ще започнат, кой ще бъде водещ и дори колко високи да бъдат катедрите, от които ще говорят, понеже Барбара Хънтър бе с ръст метър шейсет и пет, а Флечър — метър осемдесет и три. Накрая щабовете се споразумяха да има две катедри с различна височина — в двата края на сцената.
Приемливият и за двете страни водещ се оказа деканът на журналистическия факултет в Университета на Кънектикът в Хартфорд. Той се изправи.
— Добър вечер, госпожи и господа. Казвам се Франк Маккензи и ще водя днешните дебати. В началото госпожа Хънтър ще започне с шестминутно встъпление, после ще говори господин Давънпорт. Смятам за редно да предупредя и двамата кандидати, че след като изтекат пет минути, ще звънна с тази камбанка — той я показа и я разклати, с което предизвика смях в залата, — за да съобщя, че до последното ви изречение остават шейсет секунди. В края на шестте минути пак ще ударя звънеца, за да знаете, че трябва да кажете заключителното изречение. След встъпителните думи кандидатите ще отговарят в продължение на четирийсет минути на въпросите на журналистите. Накрая госпожа Хънтър, а след нея и господин Давънпорт ще разполагат с по три минути всеки за заключителни изявления. Каня госпожа Хънтър да открие дебатите.
Барбара Хънтър стана от мястото си и отиде бавно при катедрата вдясно на сцената. Беше пресметнала, че тъй като деветдесет на сто от избирателите ще гледат дебатите по телевизията, тя ще се обърне към най-много хора именно ако говори първа, особено при положение че в осем и половина започваше бейзболен мач и повечето телевизионни зрители веднага щяха да превключат канала. Флечър пък смяташе, че това не е толкова страшно: дотогава и двамата щяха да са казали встъпителните си думи. Но държеше да говори втори и за да се спре на някои от въпросите, засегнати преди това от госпожа Хънтър, пък и щом тази вечер щеше да има последната дума, никак не бе изключено избирателите да запомнят единствено казаното от него.
Заслуша съсредоточено встъпителното слово на госпожа Хънтър, предсказуемо и добре отрепетирано. Докато говореше, тя стискаше с все сила катедрата:
— Родена съм в Хартфорд. Омъжих се за човек от Хартфорд, децата ми са родени в болница „Сейнт Патрик“ и всички и досега живеят в столицата на щата, затова се чувствам в правото си да представлявам жителите на този велик град.
Екнаха първите бурни овации. Флечър огледа препълнената зала и забеляза, че близо половината присъстващи ръкопляскат, а другите — не.
Сред задълженията на Джими тази вечер бе да разпредели местата. Предизборните щабове се бяха споразумели, че всяка от партиите ще получи триста билета, а четиристотин ще останат за другите посетители. Часове наред Джими бе уговарял заедно с неколцина свои помощници привържениците на партията да заемат оставащите четиристотин места, макар и да знаеше прекрасно, че републиканците ще правят не по-малко усърдно същото, така че и тези места в крайна сметка щяха да бъдат поделени поравно. Флечър се запита колко ли са хората без политически пристрастия в залата.
— Не се притеснявай за залата — го беше предупредил Хари. — Истинската публика ще те гледа по телевизията, трябва да спечелиш симпатиите именно на тези хора. Гледай право в камерата, дръж се непринудено и искрено — добави той с усмивка.