Флечър прочете текста под снимката: „Нищо общо между тях.“ В уводната статия се казваше, че той се бил представил блестящо в дебатите, но че според проучванията на общественото мнение само девет дни преди изборите Барбара Хънтър пак водела с два процента.
32.
— Нали нямаш нищо против да запаля цигара?
— Не, само Су Лин не одобрява този навик.
— Тя не одобрява и мен — рече Джулия Къркбридж и щракна със запалката.
— Не забравяй, че е възпитана от много консервативна майка — отвърна Том. — В началото не одобряваше дори Нат. Но ти не се притеснявай, ще те хареса, особено пък ако й кажа, че…
— Шшшт! — прекъсна го Джулия. — Нека си остане наша малка тайна. — Вдъхна дълбоко от тютюневия дим и допълни: — Нат ми е симпатичен, вие двамата явно сте се сработили чудесно.
— Така е, но ми се ще да приключа със сделката, докато той е в почивка, особено след огромния му успех — все пак купи най-стария ни конкурент.
— Това е ясно — отбеляза Джулия. — Каква според теб е вероятността да спечелим търга?
— Доколкото подразбрах, в него ще участват само двама-трима сериозни кандидати. Случайните играчи би трябвало да отпаднат след ограниченията, наложени от кметството.
— Ограничения ли?
— От там настояват парцелът не само да бъде продаден с явен търг, но и онзи, който спечели, да плати цялата сума веднага след приключването на сделката.
— Защо? — учуди се Джулия, която бе седнала в леглото. — Досега съм плащала само десет на сто от сумата, след това съм разполагала най-малко с двайсет и осем дни, през които да се разплатя окончателно.
— Да, така се постъпва обикновено, но този парцел се превърна за политиците в горещ картоф. Барбара Хънтър настоява да няма издънки: наскоро една-две сделки се провалиха именно защото купувачът не е разполагал със средства, за да плати посочената сума. Не забравяй и че до изборите остават броени дни, всички си отварят очите на четири.
— Това означава ли, че до следващия петък трябва да съм внесла при вас още три милиона?
— Не. Ако спечелим търга, банката ще покрие цената, като ти отпусне краткосрочен заем.
— Ами ако се откажа от сделката? — попита Джулия.
— За нас това няма никакво значение — отговори Том. — Ще продадем парцела на някой от другите участници в търга, а с твоя половин милион ще си покрием евентуалните загуби.
— Вие, банкерите, никога не сте на загуба — отбеляза Джулия, след което угаси цигарата и се пъхна под завивките.
— Направи ми една услуга — каза Су Лин, когато самолетът започна да се снишава над летището в Лос Анжелис.
— На твое разположение съм, цветенце.
— Виж дали можеш да изкараш една седмица, без да се обаждаш в банката. Не забравяй, че това е първото голямо пътешествие на Люк.
— И на мен ми е първото — възропта Нат и прегърна сина си. — Винаги съм си мечтал да отида в Дисниланд.
— Стига с тия шегички. Обеща нещо и очаквам да го изпълниш.
— Ще ми се да проверя какво става със сделката, която Том се опитва да сключи с фирмата на Джулия.
— Не мислиш ли, че и на Том му се иска да удържи своята малка победа, без великият Нат Картрайт да му стои постоянно на главата? Нали ти в крайна сметка реши да се доверите на Джулия.
— Разбрах накъде биеш — отбеляза мъжът й, а Люк се вкопчи в него — самолетът се бе приземил. — Но нали нямаш нищо против да му звънна в петък следобед — колкото да видя дали сме спечелили търга за Седър Уд?
— Не, нямам, но само ако обещаеш, че наистина ще се обадиш чак в петък следобед.
— Ще летим ли със спътник, татко?
— То оставаше да не летим! — възкликна Нат. — Нали за това сме дошли в Лос Анжелис?
Том посрещна на гарата Джулия, която пристигна с влака от Ню Йорк, и я закара право в кметството. На влизане срещнаха чистачите — тръгваха си след дебатите от предната вечер. В „Хартфорд Курант“ Том бе прочел, че на тях са присъствали над хиляда души, а от уводната статия на вестника се подразбираше, че между двамата кандидати няма почти никакви допирни точки. Винаги бе гласувал за републиканците, но Флечър Давънпорт му се виждаше свестен човек.
— Защо идваме толкова рано? — попита Джулия и с това прекъсна мислите му.
— Искам да видя разпределението на залата, та като започне наддаването, да няма изненади — обясни Том. — Не забравяй, че всичко може да приключи само за няколко минути.
— Къде според теб е най-добре да седнем?
— На средните редове отдясно. Вече съм казал на човека, който ще води търга, какъв знак ще му давам, ако качвам сумата.
Той се извърна към сцената и загледа как водещият на търга се качва на подиума, почуква по микрофона и се взира в малцината присъстващи, за да се увери, че всичко е наред.